Става дума за кардинална промяна в пенсионната система, която до вчера беше счупена, а от 1-ви януари става разнебитена.
Това заяви пред БНР финансистът Любомир Христов.

Тя гарантира на всички свои пациенти бедност на старост.

Второ - това, което Народното събрание прие като текстове, които не са напълно ясни, не решава нито един проблем - нито на хората, нито на НОИ, нито на публичните финанси, а напротив - създава нови.

Свободата за избор е важен аргумент, подчерта Христов, но добави: "Психологията е показала, че има обстоятелства, при които разходите по избора са по-големи от ползите, които може да получите от свободата на избора. Тези обстоятелства възникват тогава, когато човек няма необходимите знания и експертиза да направи избора, когато човек иска сигурност, а има риск в едната или другата опция, която ще избере, и когато става дума за неопределеното несигурно бъдеще. И трите елемента фигурират в избора за пенсионна система."

Проблемът не е само в пенсионните фондове. Проблемът започва от Кодекса за социално осигуряване, минава през Комисията за финансов надзор и чак накрая са пенсионните фондове. Ето го проблемът за избора - къде го няма изборът. Имате задължение да внасяте 5% от осигурителния си доход в универсален пенсионен фонд, но нямате никакъв избор за това как да се управляват вашите средства. Това е в закона - Кодекса за социално осигуряване, каза Христов.

Водят се дискусии от години, но те са на парче. Никога няма да се постигне съгласие, ако първо не се постигне съгласие за това какво искаме от тази пенсионна система. Ако един иска гаранции, а друг иска доходност - няма как да се съгласим за мерките, коментира още експертът.

За случая с КТБ, Христов каза, че големият скандал е заблудата, че имаме конструкция на държава и институции, които вършат работа. "Това показва КТБ. Общото между пенсионната тема и банковата система е, че не сме уредена държава, че не можеш да разчиташ нито за това, че имаш собственост и че не можеш да носиш отговорност. След като от теб не зависи, ти не можеш да носиш отговорност".

Финансистът предлага: "Всички, които са били членове на УС на БНБ от момента, в който на КТБ балансовото число и активите са били 2 млрд. до 19-и юни миналата година, да бъде любезен да върне всички заплати, които е получил във Фонда за гарантиране на депозитите, да му бъде продадено цялото имущество и парите да отидат във Фонда, които пак няма да стигнат. Но някой някога трябва да започне да носи някаква отговорност, за да се разбере, че така повече не може".