Единственият кандидат на изборите за председател на БАН акад. Стефан Воденичаров беше избран начело на Академията.

По време на днешното заседание на Общото събрание на БАН гласуваха 97 члена, от които "за" бяха 57, "против" 32, а осем пуснаха бели бюлетини.

Гласуването беше тайно.

В изказването си преди вота Воденичаров изтъкна, че като приоритет номер едно си поставя намирането на спешни мерки за подобряване на бюджета на БАН за следващата година.

„Големият проблем за мен е финансовото състояние на БАН", посочи той пред колегите си.
Воденичаров обеща, ако бъде избран за председател, до второ четене на бюджета за следващата година да издейства повече пари за БАН.

„Ентусиазмът на много хора вече е изчезнал", заяви настоящият шеф на Института по металознание.
Според него е необходимо Академията да провежда редовни срещи с президента и с премиера. „Не трябва да чакаме някой да ни потърси по някакъв въпрос", убеден е акад. Воденичаров.

Според нето БАН трябва да разшири контактите си с общините. „Голяма част от европейските средства, предвидени за общините, не се усвояват, като една от причините по негово мнение е, че те не са наясно как се пишат европроекти. „Много от нашите учени могат да станат полезни и водещи в тези проекти", изтъкна Воденичаров.

В своята платформа той предлага и изграждане на научно-образователна инфраструктура. Приоритет за него е повишаване на социалния статус на учените и на преподавателите.

Воденичаров иска и засилване на връзките на БАН с бизнеса.
„Връзката ни с индустрията е прекъсната, ние не знаем какво правят те, те не знаят какво правим ние", обясни той. Академикът предлага „имплантиране" на учени от БАН в структурите на държавната администрация, както и отваряне на академията към обществото.
Обществото трябва да знаем какво можем, какво правим и защо го правим, изтъкна Воденичаров.

Според него БАН трябва да стане и инициатор на всички чествания, свързани с българската духовност. Академията също така трябва по-активно да се включи в обучението на талантливи деца.
Стефан Воденичаров предлага някои от институтите на БАН да отворят лабораториите си, където ученици да експериментират.

Академик Воденичаров благодари на Общото събрание на БАН, което му гласува това високо доверие и призова всеки директор на институт да добави своите идеи за концепцията за управление на Академията, за да работят всички заедно. „Нямаме време", подчерта той.

Пред медиите Воденичаров сподели, че сега му предстои да се запознае с проблемите на БАН, за да види кое е най-належащото за разрешаване. Въпреки че финансовият министър Симеон Дянков и премиерът Борисов бяха категорични, че академията няма да получи повече от предвидените 59 милиона лева, той е оптимист, че ще убеди финансист номер едно. Сред приоритетите му е обществото да почувства възможно най-скоро ползата от работата.

„Академията има много голям потенциал", категоричен е академик Воденичаров. Той гледа с надежда на идеята за строителство на „Технопарк" в София и е убеден, че голяма част от институтите на БАН ще се в полза на реализацията на тази идея.

Помолен да коментира скандала с фонд „Научни изследвания", Воденичаров заяви: „Проблемът според мен е, че се дават малко пари и дилемата е - да го разделя на много части или да го разделя на няколко проекта, където наистина да отидат парите".

Според него повече водещи учени трябва да участват в оценката на проектите.

Новият председател на БАН смята, че малкото пари във фонд „Научни изследвания" са довели до напрежението.