Работим по законови промени, които да позволят на съюзници от НАТО да охраняват въздушното ни пространство. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев след края на редовното заседание на министрите.

Според Кюмюрджиев това е част от ангажиментите, които сме поели на срещата на върха на НАТО в Уелс по-рано тази година за осигуряване сигурността на югоизточния фланг на НАТО. По думите му, в нашия регион Румъния, Гърция, Словения и Албания осъществяват съвместно функцията Air Policing, а ние сме единствената членка на Алианса, която не участва в това.

В момента не водим преговори за сключване на споразумение за съвместна охрана на въздушното пространство чрез системата Air Policing, увери Кюмюрджиев. Той гарантира обаче, че ще се създадат предпоставки за допускане на съвместна охрана на въздушната ни граница, като за тази цел ще бъде изработен меморандум или договор, който ще бъде предложен от правителството и ще се приеме от парламента.

Ще видим кое ще е най-изгодно за нашата страна, кои летателни средства на кои съюзници са най-съвместими с условията, които ние ще предложим на нашите летища, както и кои наши  пилоти могат да работят с чужди. Това са подробности, ще има документ за тях и на негова база ще лежат преговорите, изтъкна заместник-министърът.

Той обяви още, че днес министрите са приели програма да развитието на отбранителните способности на родните въоръжени сили, като с нея се определят ангажименти и цели до 2020 г. Този документ създава правните основи за започване на реформи в армията, доволен е Кюмюрджиев. Стана ясно, че документът ще бъде предложен за одобрение на Народното събрание пред идния месец, като от военното ведомство се надяват да бъде приет окончателно до края на годината.

Вариантът на работната група на Министерството на отбраната за този документ  е съгласуван с всички други ведомства и предвижда 1,35% от брутния вътрешен продукт да се дава за отбрана, респективно до 2020 г. той да скочи до 1,5% с тенденция за увеличаване на 2% до 2024 г. Заместникът на Николай Ненчев увери, че тези числа са синхронизирани с Министерството на финансите.

По думите му, въз основа именно на тази програма ще се изработят от правителството проекти за модернизация на остарелите руски и съветски платформи, които все още се ползват от българските въоръжени сили. Към този момент правителството даде мандат на министъра на отбраната за провеждане на преговори за закупуване на нов многоцелеви боен самолет, който да бъде на разположение на армията в хоризонт до 2018 г. -  това е проектът, който е най-напреднал, обясни Кюмюрджиев. Той уточни, че всички други, отразени в програмата проекти, ще бъдат на вниманието на правителството и ще бъдат финансирани до 2020 г.

От военното министерство припомнят, че на Срещата на върха в Уелс през 2014 г. държавните и правителствени ръководители на страните членки на Алианса са отправили препоръка за необходимостта от провеждане на съвместна мисия за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО.

Такава мисия се изпълнява в страните от Прибалтика още от 2013 г., но тя бе усилена в резултат на предприетите мерки за гарантиране на сигурността на държавите от НАТО.
Румъния също изпълни препоръките на Алианса и на нейна територия бяха развърнати съюзнически сили от средата на 2015 г.

Единствено България продължава да изпълнява ангажиментите си към общата охрана на въздушното пространство на НАТО - Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана самостоятелно.