Фидел Кастро е роден край Биран в източните части на Куба в семейство на испански имигранти.

Официалната му рождена дата е 13 август 1926 г., но съществуват версии, че Фидел е роден доста по-късно.

Сведенията за образованието му също са противоречиви. Смята се, че първоначално учи в частни католически училища и завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен" в Хавана.

По-късно през същата година той започва да учи право в Хаванския университет, където се включва активно в сблъсъците между студентски групи с различни политически възгледи.

През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуардо Чибас.

Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента Рамон Грау Сан Мартин в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от Съединените щати. Макар че Чибас губи изборите, Кастро остава един от неговите активни поддръжници.

През 1948 г. участва в студентска конференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникнали по същото време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета.

След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия. Той става известен със своите силно националистически си възгледи и своето противопоставяне на влиянието на Съединените щати в кубинските вътрешни работи.

През 1952 г. Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал Фулхенсио Батиста.

Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.

През следващите месеци Фидел Кастро изоставя адвокатската си практика и организира нелегална група, в която участва и брат му Раул. Те подготвят нелегален десант на родния си остров, управляван от диктатора Фулхенсио Батиста. В експедицията се включва и Ернесто Че Гевара.

На 26 юли 1953 г. те организират нападение срещу казармата Монкада, военен гарнизон край Сантяго де Куба. Резултатът е катастрофален, като над 60 от 135-те души, участващи в атаката се убити. Кастро с група други участници успява да избяга в планините Сиера Маестра, но малко по-късно и те са заловени.

Не е напълно изяснено защо Фидел и Раул Кастро не са убити при залавянето, както повечето им съучастници.

След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор. Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров Пинос, но през май 1955 г. е освободен при обща амнистия и заминава за Мексико.

На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра.

През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста.

Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г.

След като  сваля режима на Фулхенсио Батиста Кастро застава начело на държавата. След революционния преврат той превръща страната в първата комунистическа държава в западното полукълбо.

Фидел става председател на Държавния и на Министерския съвет и президент на републиката.

Кастро извършва големи социални промени в Куба. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци.

За сметка на това икономическите му реформи, особено тези в земеделието и животновъдството са пълен провал, което довежда страната до все по-голяма криза и зависимост от СССР.

В борбата с политическите си противници, правителството на Кастро екзекутира и изпраща много известни кубинци в изгнание, завзема частната собственост, прекъсва изборите, милитаризира обществото, налага контрол над медиите, политизира образованието.

През 1960-те години Кастро се сближава все повече със СССР. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в Латинска Америка, Африка и Азия и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили.

Кастро става силна опозиция на САЩ. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро заплаха за сигурността на САЩ.

През 1961 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

През юли 2006 г. претърпява операция на корема. Тогава отстъпва властта на 5 години по-младия си брат Раул.