За 4 мащабни програми и международни конкурси, по които може да се кандидатства за финансиране съобщиха от пресцентъра на просветното ведомство.
В рамките на седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и иновации на 20 юли Европейската комисия обяви най-големият пакет конкурсни схеми на стойност 7 млрд. евро.
Новите конкурси са съобразени с новата рамка на Европа за наука и иновации и има много възможности за съвместно участие на академични и бизнес партньори.
Конкретните работни програми и конкурси могат да бъдат изтеглени на интернет адрес: http://ec.europa.eu/research/participants/portal/page/fp7_calls
Над 365 млн. евро са заделени за публично-частни партньорства, идентифицирани на базата на конкретни предизвикателства пред Европа.
Стартира инициативата „Европейски зелени коли" за разработване на нови и устойчиви форми за пътен транспорт, „Фабрики на бъдещето", които ще се занимават с предизвикателството как да произвеждаме повече, а да консумираме по-малко и „Енергийно-ефективни сгради", насочени към изследвания за рязко намаляване на потреблението на енергия в сектора на строителството.
Тези инициативи съответстват на приоритетите на Националната стратегия за научни изследвания 2020.
1,6 млрд. евро ще бъдат насочени за схемите на Европейския научен съвет, чрез който се подкрепят върхови научни постижения, авангардни изследвания и се търсят нови решения и ново знание. Запазват се двете утвърдени схеми - за учени в началото на тяхната кариера и за утвърдени учени. Прилага се за първи път нова схема (150 млн. евро) „Грант за създаване на съвместни групи" (Synergy Grant) за малък на брой научни клъстери, формирани от утвърдени учени от различни научни области, но работещи по сходна тематика;
1,3 млрд. евро са заделени за финансиране на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), като ще се подкрепят теми в областта на нано-/микросистемите, фотониката и роботиката, технологиите за цифрово съдържание и езиковите технологии, както и за приложения като ИКТ за здраве и ИКТ за енергийна ефективност и много други;
По програмата „Мария Кюри" ще бъдат осигурени близо 900 млн. евро в подкрепа на мобилността и професионалното развитие на учените. Очаква се да бъдат подкрепени около 10 000 висококвалифицирани изследователи. Тази сума ще включва 20 млн. евро за пилотна схема, чрез която ще се финансират европейски докторантури в промишлеността, за стимулиране на предприемачеството и сътрудничеството между университети, научноизследователски институции и предприятия;
В същото време по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, проект „Наука-бизнес" се финансира схема за Подкрепа за едномесечни обучения в чужбина на млади изследователи и пост-докторанти за работа с високотехнологични комплекси и продукти.
Очаква се в началото на септември МОМН да публикува процедура за кандидатстване и подбор на млади учени и пост-докторанти. Ще бъдат реализирани 5 конкурсни процедури и ще бъдат подкрепени най-малко 200 изследователи.
Третата програма, за която съобщават от министерството е - България - Швейцария за намаляване на икономическите и социални различия в рамките на разширения европейски съюз.
МОМН ще координира изпълнението на Споразумения за Тематичен фонд „Стипендии" и тематичен фонд „Изследвания" в рамките на програмата.
Инструментите по програмата включват три модула - стипендии до 24 месеца за докторанти и/или пост-докторанти и краткосрочни научни визити за млади и утвърдени учени и разработване на съвместни научни проекти между български и швейцарски научни организации. До края на годината ще бъдат обявени конкурси по трите модула на програмата.
Информация ще бъде публикувана на сайта на министерството, както и на специализираната страница на програмата България-Швейцария - http://www.eufunds.bg/bg/page/20
Американският научен център в София и музеят „Фийлд" в Чикаго обявяват три конкурса за финансиране в областта на археологията, антропологията и музейното развитие. Конкурсите се осъществяват с подкрепата на Фондация „Америка за България" и включват:
- Програма за международно сътрудничество в областта на археологията и биоархеологията. (ICAB);
- Програма за опазване на археологически обекти, консервация и музейно развитие (SPCME);
- Постдокторска специализация на Фондация „Америка за България" в областта на археологията към музея „Фийлд" в Чикаго. (PF).
Джафер
на 19.08.2011 в 10:20:06 #6Ако част от тези средства се инвестират в ето тези изобретения / http://www.electricenergyscience.com/Default.aspx?Language=BG /, без съмнение светът ще се промени към по-добро. Ще се спре замърсяването на околната среда и до голяма степен ще бъдат овладени негативните последици от климатичните промени. Гладът и мизерията в бедстващите в настоящия момент страни, ще остане в историята. Ще бъде преодоляна зависимостта от петрола и петролните деривати. Електрическата енергия ще стане почти безплатна и всеобщо достъпна, което ще доведе след себе си икономически растеж. Земята, разбира се както обикновено, ще се върти със същата си скорост, но прогресът в човешкото развитие, който ще настъпи, в сравнение с досегашните темпове, ще бъде със светлинни години напред. И ако до тук изказаното, някому звучи като фантастика, мечта, или просто като празни приказки на един мечтател, то познанието на горе посочения адрес е субективно независимо, напълно реално и на практика приложимо. Решението е намерено, а от тук нататък е необходимо отговорните фактори да се сдобият с волята, то да бъде приложено.
Micky
на 19.08.2011 в 01:49:41 #5Сега от БАН ще започнат едно усвояване, усвояване, една голяма наука, едни постижения... ----------------- Айде па се уля..... Това да не ти е комунизъма Някакви хора ще вземат едни пари, други ще имат да вземат, после БАН ще им е виновен и те така
Теодор Иванов
на 19.08.2011 в 00:19:49 #4Работата е същата както със земеделските фондове... Ще се усвоят "неправилно" едни стотинки, а после ще спрат останалите средства и така... Да не говорим за състава на комисиите, които оценяват проектите, как 90 процента си нямат и хабер от научните области, а се произнасят като последна инстанция.
Минувач
на 18.08.2011 в 17:16:09 #3Сега от БАН ще започнат едно усвояване, усвояване, една голяма наука, едни постижения... Преди, когато се обсъждаше свиването на бюджета им бяха изключително активни. Сега, когато има пари (но срещу свършване на работа и конкретни резултати!!!) нещо се спотайват. Друго нещо е рахата на бюджетните средства!
mrKrastev
на 18.08.2011 в 17:06:24 #2ако се усвоят - браво
lotsopa
на 18.08.2011 в 14:46:14 #1Не мога да разбера какво общо има МОМН с парите на ЕС. Работата на МОМН е да иска да има до 3% за изследвания от нашия бюджет, а не да ни праща при парите, които дава Брюксел. А тоя некадърник Игнатов искаше до 2020 г. по-малко от 1% за изследвания, че дори и Бибитко се засрами и каза 1.6%