Събирането на данъчна ставка за парцели в селата под 2 дка при действащите законодателни норми от 0,1 до 4,5 промила ще се окаже по-скъпо за администрацията и общините, в сравнение с евентуалните приходи, които този данък може да донесе.

Семейните градини в селата с размер до 2 дка. представляват много малка част от общия обем на земеделските земи в България и са около едва 15 000 хектара. Това означава, че ако предложението на Министерство на финансите се приеме, облагането с действащите в закона промила е нищожна част в бюджета на всички 265 общини, според експертите от Асоциация на българските села.

Припомняме, миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов лансира идеята засягащи поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.

Заради позицията си от Асоциация на българските села предлагат освободен от този данък да бъдат имотите по-малки от 2 дка.

Според организацията в предложените законодателни промени липсва ясно изразена обосновка. Не е ясна методологията и технологията на облагане, както и дали общините имат нужния административен капацитет да приложат новата ставка от началото на 2016.

Също така от Асоциацията заявяват, че според предложените промени, когато земеделските земи са регистрирани в местните земеделски служби по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи налогът няма да важи. Това на практика означава, че земи които не се ползват за земеделско производство, ще бъдат обложени. Такава промяна може да се тълкува като насочена към инвеститорите и спекулантите в търговията със земеделска земя, които не извършват стопански дейности на нея и в този контекст е логична и съобразена с европейските практики.

Въпреки това концепцията на новия налог обаче трябва да е съобразена задължително със социално-икономическия статус на населението в селата, тъй като площите за земеделско производство и задоволяване на минималните лични потребности на населението в селските райони не могат да се поставят под общ знаменател с тези, които представляват бизнес интереси.

От Асоциация на българските села настоява при разглеждане на бъдещи законодателни промени да се взимат под внимание данните на НСИ и МЗХ за състоянието на селските райони, с цел да се избегнат рискове по прилагане на политики, които са в разрез с националната и европейска стратегия и концепция за развитие на селските райони.