От 2 август в сила влизат 9 „утвърдени стандарта" за месни продукти от свинско, говеждо и птиче месо.
Това са кайма, кебапчета и кюфтета, сурова наденица и карначета, варени и варено-пушени малотрайни колбаси, траен варено-пушен салам, кайма от птиче месо, кебапчета и кюфтета от птиче месо, сурова наденица и карначета от птиче месо и варени и варено-пушени малотрайни колбаси от птиче месо.
Варено-пушените малотрайни колбаси, включени в стандартите са кренвирши, наденица и колбас.
Официално това става след заповед на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба Йордан Войнов, съобщават от ведомството.
Продуктите, произведени по тези стандарти ще могат да носят наименованието „Стара планина".
Изискванията бяха разработени от Експертния съвет по безопасност на храните към Националната ветеринарномедицинска служба съвместно с Асоциацията на месопреработвателите в България и водещи технолози по месопреработка.
В утвърдените стандарти подробно са описани задължителните здравно-хигиенни показатели и норми, технологията на производство, опаковане, етикетиране и пакетиране и изискванията за транспорт и съхранение. „Утвърдените стандарти" са доброволни.
В продуктите, произведени под марката „Стара планина" няма да се допуска влагане на соя, картофено нишесте, фибри, механично обезкостено месо и др.
За сравнение според Българските държавни стандарти в някои продукти, например кренвирши, е било разрешено влагане на от 2,5 до 5% соя.
Допустимата норма за съдържание на сол в каймата, кебапчетата и кюфтетата, суровата наденица и карначетата е до 2%. Варените и варено-пушените малотрайни колбаси не трябва да съдържат повече от 2,2% сол, а трайният варено-пушен колбас от свинско и говежда месо - не повече от 3,5%.
В суровата наденица и карначетата, варените и варено-пушените малотрайни колбаси и тайния варено-пушен салам, произведени от свинско, говеждо и птиче месо, се допуска влагане на някои необходими за производството добавки в строго фиксирано количество.
Такива са регулаторите на киселинността - захари, соли и витамим С (натриев ацетат Е262 и натриев цитрат Е331, аскорбинова киселина Е300 и нейните соли (Е301, Е315, Е316), фосфати (Е450, Е451, Е452), нитритна сол (Е249).
Забранява се влагането на оцветители.
ДВСК ще следи дали месопреработвателните предприятия стриктно спазват технологичните изисквания, като методите за вземане на проби и методите за изпитване също са описани в стандартите.
USD
CHF
EUR
GBP
diviner
на 31.07.2010 в 22:42:19 #5Аз съм за соята в кремвиршите, но поне да не слагат мас и лой а някави растителни мазнини барем станат диетични. За да се сборим със затлъстяването поне.
monnom
на 31.07.2010 в 01:35:32 #4На никой ли не му прави впечатление това - ''Утвърдените стандарти са доброволни''
van damme
на 30.07.2010 в 17:10:08 #3СЛЕД КАТО КУМОНЕТО ИВАН КОСТОФФ ОТМЕНИ БДС, ТО ВРЕМЕ Е СТАНДАРТА ПАК ДА СЕ ВЪРНЕ,НЕЗАВИСИМО ПОД КАКВО НАИМЕНОВАНИЕ
Минувач
на 30.07.2010 в 16:34:21 #2С вода, соя и свински кожи са пълни повечето от кренвиршите, които ядем. Почти всички производители на малотрайни колбаси използват растителни протеини, които заместват месото. В основата е соята. Допълнително се прибавя желе-подобна маса, получена от варени и фино смлени свински кожи. Така се получава стегната консистенция. Един професионално направен по класическа технология кренвирш, добре напълнен, когато се разчупи надве, от единия край се получава нещо като шапка, а другият е вдлъбнат. Това е един от основните признаци за добрия продукт, не само вкусът, който се докарва с подправки. Това обаче няма как да се разбере предварително от клиента, преди да го купи. Освен протеини и свински кожи се добавя и свръх-количество вода за набъбване на соята. Друга бомба падна върху любимите храни на народа, този път хвърлена от Асен Ненов, експерт от Българската национална асоциация на потребителите. По време на международна конференция „Качество и безопасност на храните", проведена в Пловдив, той обяви, че екстракти от екзотични бръмбари оцветяват луканката, кренвиршите и млеката в розово и червено. Те са изключително вредни за здравето на хората, причиняват алергии и хиперактивност при децата, но в България са разрешени за употреба като добавки, афиширани с имената Е 120 и Е 122 в Наредба 8 от 2002 г. за разрешените добавки в храните. Ненов уточни, че насекомите почти не се срещат в природата. За целта се отглеждат в специални развъдници. Като стигнат определена възраст, бръмбарите се умъртвяват, стриват и се внасят у нас като оцветители на прах. Има технологии, при които остарелите сухи колбаси се вкарват в т.нар. кутер-машина, която прави твърдия колбас на пяна. Получават се „превъзходни" кренвирши. Мине ли им срокът и те са непродадени, тутакси се нарязват, прибавя се боя, мазнина от свински смлени кожи, различни подправки и се получава някаква смес, което се предлага като кайма за печене или готвене. Същата непродадена кайма може пак да се вкара в хранителния кръговрат под формата на кренвирши или като карначета, а от старата луканка, плюс миризми и лой, някои фирми произвеждат саздърма. Генномодифицирани храни и напитки се предлагат у нас под прикритие. Десетки видове тестени, месни и шоколадови изделия, както и бира, кисело мляко, олио, синьо сирене и хляб, които съдържат генномодифицирани организми, няма как да се разпознаят, защото на опаковките липсва задължителната информация, че те са рожби на лабораторни експерименти. Констатацията е направена след анализ на различни видове храни в страната, сочи заключение на Националния център за опазване на общественото здраве и Министерство на здравеопазването. Досегашните проверки са показали наличието на следните генномодифицирани продукти на българския пазар: царевично брашно - българско и внос, вносни пуканки и соево брашно, български колбаси със съставки от ГМ соеви зърна, както и соеви изолати и гранулати. Повечето от тях са изходни суровини за редица храни, така че броят на видоизменените храни набъбва многократно. Не са малко и храните - млека, лютеници и различни консерви, чиито производители са лепнали подвеждащ етикет с надпис „био" . Така потребителите посягат към тях, като си мислят, че ще консумират екологични продукти. Истината обаче е, че повечето от тях са без сертификати. Представата за сладолед съвсем се обърква, ако се прочете етикета. Леденото удоволствие е странна комбинация от възстановено сухо обезмаслено мляко, хидрогенирано растително масло, суроватка на прах, захар, гликозен сироп, оцветители, аромати, емулгатори с много Е-та. Между тях са Е 401, Е 407, Е 410, Е 412, Е 415, Е 122, Е 131, Е 270, Е 466 и др. Всички те са отбелязани с червено в справочника на Е-номерата, което е сигнал да се избягва консумацията на стоки, съдържащи тези добавки. Виното и химията също може да вървят ръка за ръка. Фалшиви бели и червени вина бяха засечени наскоро в изби в Брезово и Старосел. Анализите на Изпълнителната агенция по лозата и виното доказаха, че в тях има само спирт, вода и боя.
Meteora
на 30.07.2010 в 16:13:21 #1Пак са изпуснали да споменат месото...
