Възможностите за купуване на нов боен самолет ще проучи военният министър Аню Ангелов при посещението си в САЩ, където заминава утре.

Той посочи, че иска да проучи всички страни, които разполагат със съвременни многоцелеви изтребители, защото това е изключително важен за българските военновъздушни сили въпрос.

В рамките на българската делегация ще участва и шефът на българските военновъздушни сили.

Припомняме, освен американските F-16 в борбата за въоръжаване на родните ВВС са и шведските изтребители „Грипен", както и италианската Аления Аеронаутика.

Съкращават щата на МО със 177 души.
                          Още...

Ангелов отбеляза, че проучванията за купуване на изтребител се правят и в други страни. По думите му всичко зависи от конкретните условия.
Нищо не е предрешено, подчерта той и добави, че ще използва и други свои посещения до края на годината за решаването на въпроса.

Моя политика ще бъде не сключване на договори с конкретни фирми, а сключване на междуправителствени споразумения, посочи Ангелов. Той бе категоричен, че ще въведе тази новост от тук нататък.

Ангелов поясни, че по закон, ако проектите са на стойност над 100 милиона лв., ще бъде предложено чрез МС парламентът да вземе решение и съответно, ако стойността е между 50 и 100 милиона лева, решението ще е на Министерски съвет

По време на визитата си в САЩ, която ще продължи до 2 юли, Ангелов ще води разговори за разширяване на стратегическото партньорство със САЩ в областта на отбраната. Ще бъдат засегнати въпросите за съвместните българо-американски бази, за тяхното използване, също и за помощта, която получаваме за стратегическо прехвърляне на нашите контингенти от България в Афганистан.

Ще бъде поставена и темата за намиране на нова форма за регионално сътрудничество на Балканите.

Ангелов каза още, че му предстоят срещи с представители на Сената, с четирима конгресмени от съответните комисии на въоръжените сили на САЩ, пред които ще разясни отбранителната политика на България и ролята на страната в НАТО и по-специално в югоизточния фланг на Алианса.

Военният министър ще има среща и с министъра на военновъздушните сили на САЩ и заместник-държавния секретар по разоръжаването и международната сигурност.

Българо-американското стратегическо сътрудничество ще бъде разисквано и в рамките на дискусия с групата на стратегическите съветници в Атлантическия съвет на САЩ.

Очакваме да получим информация за новия подход на САЩ към бъдещата противоракетна отбрана на НАТО в Европа, каза още Ангелов и добави, че ще се срещне със заместник-директора на Агенцията по противоракетната отбрана.

Той уточни, че ще поиска точна информация за подхода на американската администрация по ПРО - какво САЩ могат да допринесат за противоракетната отбрана на Европа.

Ангелов добави, че се проучват възможностите за усъвършенстване на нашата противовъздушна отбрана, която би могла да изпълнява задачи по протиоворакетната.

Най-вероятно трети вид участие на България ще бъде в парично изражение, съобщи още Ангелов и поясни, че ще участваме в общия фонд на НАТО за ПРО.

Военният министър направи уточнение по повод стойността на ПРО. Той се беше разграничил от казаното от шефа на НАТО по време на визитата му в София и сега специално уточни:
Всъщност 200 милиона евро касаят новопостроените системи, а всичко онова, което е за усъвършенстване на противовъздушната отбрана на други държави, е още 200 милиона лева и цялата стойност е 400 милиона лева.

Наистина новопостроените елементи и задължението на НАТО по отношение на ПРО ще бъдат 200 милиона евро за 10 г., разпределени между 28 държави, добави министърът.

По въпроса за българското участие в ПРО, Ангелов заяви, че няма официална покана и не става въпрос за официална покана, а за начало на стратегически преговори по принципа за противоракетна отбрана на НАТО в Европа.

Той допълни, че най-напред трябва да бъде взето решение за превръщане на ПРО на НАТО в ключова мисия на Алианса за следващите десет години. Военният министър припомни, че на последното официално заседание на министрите на отбраната на страните от НАТО всички са били единодушни, че такова решение трябва да бъде взето.

По думите на Ангелов за държави като България, Гърция, Турция, Румъния, които са членки на НАТО и са в обсега на евентуални ракети на страни от Близкия изток, това е важно, защото рискът е висок.