Масови побоища, сексуално посегателство, насилствено и неоснователно лишаване от свобода. Това е жестоката картина на живота на децата в институции, сочи доклад на Българския хелзинкски комитет.

В рамките на двугодишно изследване от БХК са посетили общо десет вида институции - поправителни домове, интернати, институции за възпитателен надзор и депортиране.
В тях те са установили незаконно и произволно лишаване от свобода на деца. Масово децата са разказвали за пряко и косвено психическо насилие, както и за сексуално насилие - както в интернати, така и в полицейски управления, домове за деца без семейства.

Децата са заставени да крадат, заплашвани са от служители. Момиче е било заставяно да обикаля сградата по бельо като наказание при опит за бягство, по същата причина момче е стояло вързано за пейка на двора, разкри ужасяващи детайли от живота на малчуганите в институции Женя Иванова, изследовател в програмата.
По думите й при полицейски разпити децата са заплашвани дори със смърт, с брадви, хладно оръжие. Масово е установено наличие на пряко и косвено насилие във възпитателни училища-интернати (ВУИ) и социално-педагогически интернати (СПИ) - скришно в помещения в институцията или извън нея.

В СПИ Стралджа от БХК са научили, че се провеждат масови побоища над децата, докато те кървят и припаднат от болка, а после трябва да се грижат сами за нараняванията си.
В интернат в село Керека пък възпитател връзва момче за парното и го бие жестоко, защото отказва да краде.

Насилието се случва най-често в санитарните помещения, защото в тях няма камери, обясин Иванова. Тя разкри факти и за фрапиращо сексуално насилие между деца в СПИ Стралджа, където намесата на персонала е неадекватна, децата нямат достъп до социална помощ. Регистрирани са чести опити за самоубийство, самонаранявания от страна на децата - в институциите не е рядко срещната гледката на дълбоки белези по китките на децата, има и опити за скачане от покривите на сградите, в които децата са настанени.

Ние сме с най-много институции от този тип на глава от населението и с най-много деца в тях, се включи по темата и Красимир Кънев, председател на БХК. Според него проблемите с този тип институции се коренят и в законодателството - има редица неясни понятия в законодателството, например това за противообществените прояви.
Според Кънев съдилищата тълкуват тези прояви по различен начин - за бягство от училище на едно място наказват, на друго - не. Да е ясен законът, настоя шефът на БХК. Това се отнася и за нормата за настаняване в приюти за безнадзорни деца - има две съперничещи си процедури за това, но и двете не се спазват в така наречените кризисни центрове, в интернатите, обясни той. По думите му това е свързано с редица структурни дефекти на самите процедури.

Липсва адекватна настойническа грижа за децата. В противообществените прояви у нас често влизат арогантното отношение, конфликти със съученици и учители, скитничество, неспособност за адаптация към живот в институции и проституция.
Регистрирани са случаи, в които в интернати са настанявани за противообществени прояви момичета, които са доказани жертви на сексуално насилие. От БХК са категорични, че тези практики противоречат на всички международни стандарти, които гласят, че, ако един акт не се счита за нарушение и не се наказва, когато е извършен от възрастен, не следва да се наказва и ако е извършен от дете.

Когато вече детето е настанено в домове и интернати, не му се осигурява възможността да обжалва пред съд, както трябва да се случва процедурата. Липсва правната защита, а като я има, тя е неадекватна - адвокатите пледират за настаняване в противоречие със заявената воля на децата. Често малчуганите и родителите им дори не са уведомени за причините, поради които децата са задържани в домовете за временно настаняване, сочат още изводите на БХК.

Освен физическото насилие и правните проблеми, настанените в институции деца са подложени и на редица други несправедливости. От БХК са установили, че почти навсякъде децата нямат достъп до образование, никакви спортни и културни прояви. Доста често те са лишени и от специална грижа - медицински персонал, специалисти по психология.
Малчуганите са трайно изолирани от външния свят и това влияе жестоко на бъдещата им ресоциализация след изтичане на срока на пребиваване в институциите, смятат изследователите.