За отмяна на лятното часове време в България се обявиха енергетици, психолози и представители на академичната общност.

Те се обединиха около тезата, че икономическите ползи от преместването на стрелките с един час напред през март, са минимални, особено съпоставени с негативното влияние върху човешкото здраве.

Дискусията в обществото за плюсовете и минусите от въвеждането на лятно часово време не е особено активна, но проблемът е сериозен, счита Ани Алашка от Българската стопанска камара. Тя следи от години общественото мнение по тази тема и организира Фейсбук групи в защита на тезата за отмяна на лятното часово време.
По нейни думи, хората все по-активно започват да оценяват недостатъците, но медийният и особено - политическият интерес, не съответства на важността на темата.

По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода, в който действа лятното часово време - от март до октомври, се спестяват 23 млн. киловат часа електроенергия. Разделено на броя на българските граждани, това прави по 54 стотинки на човек годишно.

От другата страна на везната тежат редица вреди за здравето. Промяната води според Десислава Илиева - психолог от БЧК, до дисбаланс, отпадналост, дезорганизираност и в крайна сметка до сърдечно-съдови проблеми, инфаркти, инсулти и др. заболявания.

„Няма психотерапевт, психолог или психиатър в света, който да застане зад подобна изкуствена промяна на биологичния часовник на човека", категорична е Илиева.

Идеята на конференцията е да се оформи предложение, което да се изпрати на Министерски съвет, за да може да се погледне сериозно на проблема, да се направят нужните изследвания и евентуално да се мисли за отмяна на лятното часово време.

В началото на националното съвещание доц. Радослав Кючуков от Техническия университет в Русе направи кратка историческа ретроспекция на въвеждането на лятно часове време в световен мащаб. У нас за първи път то се въвежда през 1979 г. По думите на Алашка обаче, началната идея се е отнасяла до пестене на светлина от свещи, а днес от мярката няма почти никакъв смисъл.

"От години търся и още не съм срещнала човек, който да представи сериозни доводи в защита на лятното часове време. Надявам се тук да се срещна с такъв", обяви Алашка, но до края на срещата това така и не се случи.

В Япония, Китай и още 153 държави не се прилага лятно часово време. През 2010 г. пък е отменено в Русия. Алашка дори разказа история от дискусията, която се е провела в страната. Тогава Путин отбелязва, че може да научи хората да стават с един час по-рано, но няма как да научи кравите да дават млякото си по-рано.

Присъстващите на дискусията бяха категорични, че европейската директива не задължава по никакъв начин отделните държави да използват лятното часово време. Тя само регламентира кога точно това да се случва, ако съответната страна вземе такова решение.

Десислава Илиева от БЧК пък обясни още, че не е вярно твърдението, според което организма се пригажда към промените за няколко дни. Тези няколко дни всъщност са около месец в добрия случай, обясни Илиева. Понякога без да си дават реална сметка за причината, хората се чувстват непълноценни, неудовлетворени, а оттам стигат и до депресивни състояния.

Илиева се позова на изследване, според което в месеците след смяната - април и юни по традиция има най-много регистрирани инфаркти. За няколко подобни изследвания разказа и Галя Петрова от Центъра за психо-терапия.

Според шведски изследователи, които са използвали за сравнение понеделниците преди и след смяната на времето, сърдечно-съдовите заболявания се увеличават с 5% във втория случай. По подобна схема учени от Харвард пък са установили, че пътно-транспортните произшествия нарастват със 17%.

"Няма държавническа мисъл, кара се по навик и инерция. Дано тази среща не остане само тук, а казано да стигне до по-широк кръг от хора и в крайна сметка от Министерски съвет", пожела си Петрова.

Задължително е държавата да финансира изследвания по всички възможни линии и да се установи плюсовете или минусите от въвеждането на лятно часово време натежават, обясни доц. Красимир Велинов от Минно-геоложкия университет в София. Присъстващите енергетици са убедени, че общата оценка ще докаже абсолютната несъстоятелност на твърденията за икономия на електрическа енергия при въвеждане на лятно време.

Не ни пречи към някои следващи избори и след необходимото количество дискусии по темата, въпросът да бъде подложен и на национален референдум, завърши Алашка.