Читател на news.bg изпрати до редакцията писмо във връзка със статия от сръбската секция на Уикипедия.

Тя е посветена на описанието на народността "българин".

Читателят ни отбелязва, че авторът на статията е ползвал за източник стар юго-титовски учебник от 1982 г., където българите и произхода на наименованието им е представен като:

"Българин" - дума от старотурски, означаваща "мелез", българин е синоним на угнетен и онеправдан селянин без права в рамките на Османската империя, както и че наименованието "българин" в Македония, Косово и части от Сърбия не определяло етническата принадлежност и произход на тези хора, а именно социалното им и обществено положение в рамките на Османската империя.

С това се цели чисто по коминтерновски да се заличи наличието на какъвто и да било български етнически елемент на територията на съседните държави, коментира читателят ни.

Той отбелязва, че въпреки, че Уикипедия е свободно място в глобалната мрежа, където всеки би могъл да публикува каквото си иска, фактът, че за източник на информацията се ползва стара югославска книга отпреди 30 години показва, че западните ни съседи не са се отърсили от комплексите си, от шовинизма си и за съжаление от огромната си омраза към нас - българите.

С фриволното си поведение, МВнР за пореден път предаде нашите сънародници в Западните покрайнини, се казва в писмото до редакцията.

Как може, пита нашият читател, румънската държава да защити влашкото малцинство в Банат и в момента да забави процеса по получаване на статут на държава кандидат за член на ЕС от страна на Сърбия, след като въобще не е ясно въпросното малцинство дали има нещо общо с днешните румънци и дали въобще тези хора се чувстват близки до Румъния или румънския народ (според редица тези и изследвания повече от половината от тях имат сръбско самосъзнание)?!

В същото време за кристално чистите българи (като съзнание и етническо самоопределяне) в Западните покрайнини, българския външен министър не прави нищо. Той е по-зает да решава проблемите на Сирия, наводненията в Пакистан или смяната на властта в северна Африка, отколкото да решава изконно българските въпроси, коментира авторът на писмото.

На мястото на Румъния можеше сега да е България. За пореден път се изпуска уникален шанс за решаване на въпроса с българското малцинство в Сърбия. И нека никой не си мисли, че като влезе Сърбия в ЕС, правата на българите щели да бъдат защитени. Стане ли Сърбия член на ЕС, сръбската държавна машина ще бъде вече с развързани ръце и още по-безмилостно ще мачка нашите сънародници там.

Докога ще си затваряме очите и ще даваме на подкрепа на една страна и един народ, които безогледно ни ненавиждат, пита в заключение авторът на писмото.