Министър Тотю Младенов заяви, че се надява Министерският съвет да вземе най-правилното решение и от догодина минималната работна заплата да започне да расте.

Социалният министър обяви това на форум, с който се постави началото на национална седмица, посветена на борба с бедността.

Той припомни, цитиран от БТА, че предложението на Министерството на труда и социалната политика е заплатата от 1 януари догодина да бъде вдигната до 270 лева. Сега около 500 000 работещи в частния сектор получават официално до 270 лева, изтъкна Младенов и коментира, че тези хора са "работещи бедни".

Минималната заплата освен икономически, има и социални измерения, каза още Младенов.

Той допълни, че работодателите и синдикатите работят по изработване на механизъм за определяне на минималното възнаграждение, но имат известни различия. Правителството също ще вземе отношение по механизма, посочи Младенов.

В момента социалното министерство има разговори с финансовото за минималната работна заплата, каза още Младенов и допълни, че "нагласите са добри".

Той съобщи още, че работодателите ще плащат и през 2011 г. първите три дни от болничните. Това е предвидено в проектобюджета на държавното обществено осигуряване за догодина.

През трите първи болнични дни работниците ще получават 70 % от полагаемата им се заплата. До юли т.г. работодателите плащаха само първия ден от болничните, а НОИ - следващите. След това те поеха първите три дни, със 70 на сто от заплата. Промяната бе направена като антикризисна мярка и  гласувана да е в сила до края на 2010 година.

Запитан дали ще бъдат увеличени пенсиите, Младенов отговори, цитиран от БиТиВи, че когато се увеличат доходите, ще бъдат вдигнати и пенсиите. По думите му това е нормалната логика, защото обратното води до "дефицит в НОИ от 2 милиарда лева".

За следващата година бюджетът на министерството не предвижда свиване на социалните разходи спрямо изразходваните тази година, каза още министърът на труда и социалната политика.

Според Младенов най-важните мерки, които трябва да бъдат взети за преодоляване на проблема, са свързани с националните цели по заетостта и насърчаване на социалното включване. По негово мнение е важно те да бъдат разработвани с много ангажирани институции по проблема и индивидуалното участие  на всеки гражданин.  

Министерството започва сериозни законодателни промени, насочени към уязвимите групи, съобщи още социалният министър. Той уточни, че част от тях са промени в закона за интеграция на хората с увреждания, като се предвижда нов вид финансова подкрепа.

Ще бъдат финансово остойностени социалните услуги, от които се нуждаят хората с увреждания, отбеляза от своя страна заместник-социалният министър Валентина Симеонова.

Предвижда се и за услугата "личен асистент" да бъдат давани ваучери на хората с увреждания, за да могат те да се възползват от нея.

По този начин ще се върви към създаване на "лични бюджети" на хората с увреждания, каза Симеонова.

Стана още ясно, че се предвижда в рамките на следващите три години да бъдат закрити всички институции за деца с увреждания.

С това, за което настоява Българският хелзинкски комитет, нямаме различия, работим в една посока, коментира министър Младенов.

По думите му сроковете за деинституционализация, които си е поставило правителството, ще бъдат изпълнени.

Младенов допълни, че докладът на БХК показва, че има активно действаща прокуратура, която трябва да се намеси там, където социалните работници нямат компетенции.

В момента диетолози работят върху актуализиране на режима на хранене на децата с увреждания, допълни председателят на ДАЗД Надя Шабани.

Реинтеграцията на децата с увреждания в семейна среда е много трудна, тъй като към 80 на сто от тези деца родителите не проявяват интерес, каза заместник-социалният министър Валентина Симеонова.

Тя посочи, че държавата ще подкрепи семействата, които искат да се грижат за децата.