Разчети на американски учени от Кеймбриджкия университет позволиха да се установи, че иранските ракети може да са по-съвършени, отколкото се смяташе по-рано, съобщава New Scientist.

Като основа за анализа изследователите взимат данните за ракетата-носител "Сафир-2", които са били публикувани в иранските средства за масова информация.

Според тези данни теглото на ракетата е 26 тона, дължината - 22 метра, а диаметърът - около 1,25 метра.
По мнението на изследователите, теглото на апарата показва, че "Сафир" използва като гориво т.нар. несиметричен диметилхидразин (unsymmetrical dimethylhydrazine - UDMH).

На базата на тези предположения учените успяват да изчислят, че двустепенна ракета с това тегло е достатъчно, за да изведе спътник с размерите като на "Омид" на височина около 240 километра, задавайки скорост от 7,6 км в секунда.
Тези резултати съвпадат с фактическите данни от наблюденията.

Изводите на изследователите са на базата на резултати от наземни наблюдения.

След включването на степента (вероятно трета) на ракетата, "Cафир" остана на орбита.
Наблюденията са показали, че капацитетът на тази степен може би е значително по-голям, отколкото се смяташе преди.

Въз основа на това някои учени правят извода, че третата степен на ракетата всъщност се явява втора.

Припомняме, в началото на февруари 2009 г. ракетата-носител "Сафир-2" изведе на орбита спътника "Омид".

И спътникът и ракетата бяха изцяло иранско производства, но техническите характеристики на тези апарати не бяха оповестени.

Много специалисти (например от организацията GlobalSecurity) предположиха, че ракетата-носител "Сафир" е много примитивна.
Смята се че тя е имала три степени. Първите две от тях са разработени на основата на "Шахаб-3" - балистична ракета със среден обсег.

Мощностите на първите две степени са недостатъчни за извеждане в орбита на космически апарат, затова има неголяма трета степен с твърдогоривни двигатели.