След време, когато изтече периодът на класифицирана информация, стенограмата от срещата при президента Плевнелиев за КТБ ще бъде интересно четиво.

Това заяви бившият премиер Пламен Орешарски в "Още от деня" по БНТ, в първото си телевизионно интервю след подаване на оставката през 2014 година.

Той държи стенограмата да бъде разсекретена, тъй като, според него, няма класифицирана информация в нея.

Орешарски заяви, че по време на неговия мандат са правени опити да се спаси КТБ от фалит. „В края на управленския мандат с БНБ и с мое участие се изработи план да се минимализират в значителна степен загубите.
Част от банката щеше да работи, а друга да бъде изолирана. Тази концепция приложиха редица страни в годините на големи банкови кризи, но по време на консултации при президента този план не беше одобрен, заяви експремиерът, като именно в тази връзка заяви, че стенограмата би била интересно четиво.

Аз и моят екип не бяхме фенове банката да бъде затворена по този начин и затова направихме план за оздравяване на здравата част на банката, заяви той.

Относно фалита на Корпоративна търговска банка Орешарски каза, че КТБ е банка, която се е развивала като малка банка до 2009 г. и е била между малките несистемни банки с активи около 2 млрд лева.

Когато той поел мандата през 2013 година, КТБ вече била 4-та по големина с активи над 6,5 млрд. лева.
Трябва да търсим корените в периода на бързо разрастване на активите на тази банка. Бяха купени доста предприятия с пари на банката или с пари на вложителите. Те са частни пари. Надявам се да се намери част от тези пари", коментира още Орешарски.

Запитан за големите енергийни проекти - строежът на втора атомна електроцентрала, на Южен поток, на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй", Орешарски отговори, че тези проекти са били доста големи, за да бъдат реализирани на фона на нашите вътрешни противопоставяния. Нямаме вътрешно разбирателство за ползата за страната, уточни експремиерът.

По повод спирането на Южен поток Орешарски уточни, че всъщност е прекратил нови договаряния в съответствие с препоръките на ЕК, тъй като е била отворена наказателна процедура. Имахме договорка с руската страна за коригиране на проекта, заяви бившият министър-председател.

Той опроверга, че обявяване спирането на Южен поток е било след визитата на тримата американски сенатори в Министерския съвет.
„Седмица по-рано оповестих същото след среща в Брюксел с председателя на ЕК Жозе Барозу, не знам защо тогава не се чу, а се чу след срещата със сенаторите", каза той.

Бившият премиер не отговори ясно на въпроса на водещия: „Защо БСП и ДПС се скараха", а дипломатично насочи топката към представители на двете партии.

„Противоречия имаше и преди евроизборите, които се задълбочиха след евроизборите. В сегашния коалиционен формат противоречията също са видни", отговори Орешарски. „Не съм получил обвинения от нито една от двете партии", допълни той.

Подобно на водещия, който започна разговора с препратка към стария виц „Защо ручахме жабетата", Орешарски разказа: „Наскоро чух - моделът КОЙ бил сменен със СВОЙ".

„Не кой, а как се управлява държавата, какви са политиките. Струва ми се в последните 5-10 г. не обсъждаме политики, а основно обсъждаме кадри. От политиките ще изведем и хората, които биха могли да свършат работа", каза Орешарски.

Запитан за коментар на сегашната политика, той каза, че здравната реформа не му е много ясна. „Виждам някакви усилия. Бих предпочел да я коментирам на по-късен етап, да видим на къде ще тръгне. Приветствам усилията на Москов за електронна здравна карта, сливането не си го представям така, както той го представя, но има нужда от концентрация.

Пенсионната реформа е безапелационна от гледна точка на европейските изисквания. Що се касае до съдебната реформа аз такава не виждам, виждам опит да се сменят кадри", допълни Орешарски.

В тази връзка, той коментира, че в някаква степен бившият министър на правосъдието на Румъния и настоящ евродепутат Моника Маковей е права. През последните 20 години често сменяхме законите, в някои случаи беше самоцелно. Много внимателно и прецизно трябва да се прибягва до промяна на закони, а да се наблегне на приложението на законите. По-слаби сме в приложението, а не в законите", коментира.

Той припомни, че преди приемането ни в Евросъюза няколко пъти имахме промени в Конституцията. „През 2006 г. я сменяхме 2 пъти и това не помогна кой знае колко. Не виждам анализ как системите ще работят по-добре за самата смяна на Конституцията. Скептик съм за законовите промени, те се правят при явни несъответствия. Никой не е идентифицирал някакви пречки в законодателството", повтори бившият премиер.

„Без върховенство на закона няма да напреднем кой знае колко. Няма държава, която да е установила върховенство на закона и да е останала бедна", изтъкна още Пламен Орешарски.