ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2:

Знам, че картината, която описах, е характерна за 90% от българските болници.

Знам, че има много по-гадни, покъртителни. и фрапиращи истории от тази. Моята е твърде "слаба", банална и няма кой знае колко "сензация" в нея.

Знам, че рОдината ни няма да промени здравеопазната си система поради моето жалбоподаване и мрънкане.

Знам, че процентът за здравна осигуровка е малък.

Знам, че няма конкурент на единствената ни Здравна каса.

Знам, че НЯМА ПАРИ.

Но и знам, че има Етичен кодекс на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по здравни грижи в Р. България. Там сестрите се наричат „професионалисти по здравни грижи”. Регламентирани са техни задължения. Споменават се думи като хуманност, честност, човечност, милосърдие, добросъвестност и добронамереност, тактичност, вежливост и толерантност. В раздел 2 (от чл.7 до чл.1 еднозначно са уредени отношенията между професионалистите по здравни грижи, пациента и неговите близки. Но всичко е останало на хартия. Мелачката на клинични пътеки, съдби и човешка болка върви с пълна сила!

Освен това знам, че с всеки трудов договор служителят подписва и длъжностна характеристика, с което се съгласява да си изпълнява задълженията.

Намирам за ненормално и неестествено да се налага денонощно бдение и обгрижване от близък на пациент в коя да е болница! Да не говорим за тоталната липса на хигиена и стерилност при това непрекъснато обикаляне на цивилни придружители край вчера оперирани хора и пресни рани.

Условията за престой в болницата не отговарят на изискванията, а правилата за добра медицинска практика не се на почит. На пациента се гледа като „клинична пътека” и нищо повече. Не ме интересува дали МБАЛ ”Св. Иван Рилски” разполага с достатъчно персонал или средства, за да обслужва, обгрижва и лекува болните си - ако е така, значи се управлява зле!

Всички в тази болница са безименни – никой от персонала не носи бадж с името си на униформеното облекло.

На фона на тези думи искам да се върна на единствената сестра, която прояви човечност, съчувствие, съпричастност, включително и онова, което можем да отдадем един на друг и което не струва и една стотинка - отношение. Признаване както на вероятността, така и на факта, че у човека срещу нея има достойнство и душа, жадна за отношение!

На безименния професионалист по здравни грижи – благодаря!

На останалите пожелавам никога до края на дългия им, щастлив и достоен живот да не им се налага да са пациенти на болница с подобна организация и персонал с тяхното отношение!

Иска ми се да не спираме да говорим за това, защото може да стискаме палци, да жмим и да се надяваме Бог да ни пази здрави, но все на някого се налага да влезе в болница и да се сблъска с абсурда, наречен българско здравеопазване.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Значи, обслужването, т.е. необслужването на пациента е за сметка на малко и недостатъчно персонал. Един от докторите също спомена, че сестрите в отделението са две (!!) на 50 пациента. Без коментар.

11. В ИЗ-то на свекърва ми бяха отразени в прегледа от кардиолога стойности на пулс и кръвно без да е слаган маншет на апарат за кръвно налягане, нито слушалка, нито пръсти на вътрешната страна на китката. И на кардиолога не му се работи. Пък жената е дългогодишна хипертоничка и отива на операция...

12. Денят на операцията – ние откарваме свекърва ми с личния тоалетен стол до операционната, защото се оказва, че по-подходящо средство от него няма – наличните инвалидни колички са твърде ниски и й се влачат краката.

- Черешката на тортата - час и половина след края на 5-часова, среднотежка (по преценка на професора) операция, се оказа, че за жената няма място в реанимация и нареждането е да я свалят в отделението.

Тук не мога да не сложа три удивителни, които да компенсират половината от онези, които не сложих – ето ги - !!!

В реанимация нямало място и имало пациенти, разположени по легла в коридора! След известна суматоха и разправии, след още половин час моята близка все пак беше оставена в реанимация (закуска: филия + четвърт кренвирш, нали...) за около 15 часа, след което беше свалена отново в отделението.

13. Торбичката на поставения уретрален катетър се подменя от придружителя!

14. Нощ. 2.00 часа: свекърва ми е със силна болка.

Обиколих коридора два пъти, за да намеря врата, на която да пише нещо като "натисни червения бутон". Не видях. Болната вие през това време.
Намерих будна санитарка. Попитах нея. Тя ме прати в другия коридор, като завия зад ъгъла, у лево - там е деж. сестра, а на вратата пише ..."лекар", май дежурен беше.
Чукам три пъти през равни интервали. Става.

Какво й е на близката Ви? А каква Ви е?! (не разбрах значението на родствената връзка) „И защо не ми казахте, като идвах преди половин час за еди кого си?!„

Както и да е – тръгна все пак. Пусна банка, която остави аз да спра и да махна системата...

15. Друга вечер. Имах едно наум дали няма да имаме нужда от подлога, все пак. Беше след 22.30 ч. Попитах санитарка как е уреден този въпрос.
Отговорът беше:" В тоалетните в стаите трябва да има. Ако във вашата няма, намери от тоалетна в друга стая." Обиколих две тоалетни. Нямаше. В третата стая беше тъмно – спяха хората, явно... В тоалетната им имаше подлога – така, оставена до тоалетната чиния. Никого не попитах - просто я взех. Ако беше дотрябвала на някого от стаята, нямаше да знае къде е... Подлогата не стоеше в разтвор за дезинфекция. И беше мръсна.

Е, сложих ръкавици и позамих и чуждите изпражнения...

16. Седмица след операцията на моята близка й се налага да използва личния тоалетен стол. С подлогата не се получи. Това означаваше, че трябва да се изправи, да слезе от леглото, което е доста високо, да се завърти на 90 градуса и да седне на стола, което след операцията, която претърпя, е изключително тежко упражнение. Някак се справяме със сядането. Но се оказва невъзможно свекърва ми да се справи с връщането на леглото, а и раната започва да я боли неимоверно. Излизам от стаята да потърся помощ. Намирам доктор – млад мъж, в разцвета на силите си, дето се вика...Обяснявам му ситуацията. Той идва, поглежда и казва:”Аз не мога сам да я изправя. Ако намериш още един мъж, тогава ще помогна.” И излиза от стаята. Аз викам след него: ”Ама, тя не може да седи повече – боли я!” Той отговаря: ”Аз какво да направя?!” Търча да търся мъж с голямо „М”. Спирам се на първия срещнат (по-късно забелязах, че е по пижама), питам го: ”Мога ли да Ви използвам за мъжка сила?” Не ми е смешно (по-късно ми става)... Той отговаря: ”Не!” Търча обратно. Спира ме сестрата, с която само преди половин час съм се скарала. Разбира за какво става дума – само двете с нея, без мъж с мъжка сила и голямо „М”, вдигаме изтощената ми свекърва и я връщаме в леглото. Благодарих й и съжалих, че съм се опитала преди половин час да помогна на друга придружителка да я попита учтиво за трети път какво лекарство правят на майка й...

17. На леглото на изписана жена от стаята довеждат, при две оперирани, с катетри, над седемдесет годишни жени едно 10-годишно момиченце. Нелепо и неуместно!

18. Сестрите мразят да отговарят на въпроси, зададени от пациентите, свързани с лекарствата, които им се поставят. Сестрите и санитарките мразят пациентите. Или поне такова впечатление оставят у тях. Мразят и работата си. С изключение на една сестра.
Няма да добавям повече точки – 18 за 13 дена стигат! Може би само още няколко удивителни.

Умишлено не споменах нищо за платени такси, защото не са ни поискани пари „под масата” и сумите, които сме платили, са по официален ценоразпис. И срещу касова бележка. Нямам претенции по отношение на финансовата част.

Мога да кажа, че според моите скромни изчисления от свекърва ми болницата получи 4 560 лв. – това включва цената на клинична пътека № 205 по Здравна каса, платената такса за избор на екип и „лепилото”, използвано при операцията. Не знам много ли са, малко ли са... Отделно от това, обаче, получи и моя денонощен труд, заместващ този на поне още една сестра и още една санитарка, защото аз обгрижвах изцяло пациентката, спирах системи, сменях торбички, чистех и де факто вършех тяхната работа. Добре, аз имах възможност, при това не бях сама в това. Ами хората, които нямат такава възможност?!

Моята близка постъпи в тази именно болница, защото й беше препоръчана като мястото с най-добрите специалисти неврохирурзи в България. Моите уважения към тях! Те, вероятно и се надявам, са невероятни специалисти и самоотвержени герои (не иронизирам), щом успяват да работят повече от добре при тези условия. Но! Операцията беше около 5 часа, а престоят в болницата - едва поносим, при това около 312 часа.

Знам, че картината, която описах, е характерна за 90% от българските болници.

Знам, че има много по-гадни, покъртителни.

В продължение на 13 дни бях единият от придружителите на свекърва ми, която беше пациент на отделението по неврохирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София. Жената е на 74 години, с тумор на гръбначния мозък, причиняващ долна парапареза и неконтролируеми, болезнени мускулни крампи.

1. Първото ми впечатление е, че болницата е труднодостъпна за инвалидизиран пациент. За да спре кола, която вози такъв и да го остави близо до единствената рампа, трябва да наруши Правилника за движение по пътищата поне един път.

2. Още при приемането в болницата направи впечатление тоталната липса на организация и пълен хаос. Близката ми престоя в инвалидна количка 7.30ч. до 14.30 ч., когато я настаниха на легло във все още неосвободена стая.

3. Денят на приемането беше петъчен. Една от изписаните жени от същото отделение беше от Бургас. Предния ден й казали, че ще я изпишат идния понеделник. Но тъй като явно непредвидено и непланувано много са били пациентите за приемане този ден, на въпросната бургазлийка й съобщават в 10.00 ч., че именно днес ще бъде изписана. Организацията по тръгването й естествено и разбираемо отне 8 часа на нея, на близките й, на нас и на персонала на болницата... Преди да си тръгне, разказа, че санитар в тази болница не обслужва болен, ако има нужда от подлога или нещо друго. Или го прави срещу петдесет лева - това разказа. Моята свекърва ходи по нужда в личен тоалетен стол най-малко четири пъти на ден – чудех се как точно да калкулирам пишкането в лева! Ако не бяхме взели стола с гърнето, за седемте часа, в които чака за легло в болнична стая, щеше да се подмокри, тъй като не е в състояние да използва обикновена тоалетна.

4. Храната в болницата се раздава от количка в коридора – санитарката вика оттам: „Айде за закуска/обяд/вечеря!” И някой трябва да се покаже на вратата с чиния в ръка за разливането. Ако имаш чиния и придружител, ядеш! Ако нямаш – пиеш вода, стига да има кой да ти сипе! Нямам представа как е организиран престоя на трудно- или неподвижен пациент, който няма придружител в лечебното заведение – може би близките плащат на сестра или санитар да го обслужва? Идея нямам! Видът и качеството на храната изобщо не коментирам. Последното, което ще кажа във връзка с нея е, че за закуска (сутрешна, разбира се - друга няма) на пациентите в реанимация, оперирани предния ден, доскоро повръщали след излизането от упойка, повечето от тях на почтена възраст и без зъбните си протези, се предлага суха филия хляб и четвърт кренвирш.

5. В стаята в неврохирургичното отделение леглата са три. Шкафчетата - две. Столът – един. Ние, придружителите, спим в краката на болните - общо шест човека в стая за двама. Навън – 36-38 градуса юлско-августовска жега.

6. Хигиената – не мога да подмина, както подминах храната. Мръсно! Това мога да кажа. Санитарките едва мият пътеките пред и между леглата вечер. Двете шкафчета между леглата не се бършат дори когато са разчистени преди визитацията. Тоалетните никой не мие. В кошчето за боклук няма чувал и храната, която се изхвърля в него, залепва на дъното и се разлага там. Мирише. Жега е, споменах ли?

Придружителка на друга жена от нашата стая донесе „Доместос”, гъба, ръкавици – изми пода, банята, пожълтялата врата на банята, тоалетната и остави „Бреф” вътре – да ароматизира мизерията!

7. Когато свекърва ми постъпи, в стаята имаше оперирано вече момиче. Сестрата мина и попита: "Имаш ли температура?" То отговори:"Не знам, нямам термометър." Следва навикване поради липсата му. Носи се течен аналгин - така, за всеки случай. Аз питам: "Защо не казвате какво трябва да се носи?"

Отговорът: "При приемането трябва да са ви дали списък с необходимите неща".
Не, списък не са ни дали. Край на този разговор – без повече обяснения и без списък.

8. Вечер. Идва сестра да въведе лекарство през абоката на болната. Аз още в ранния следобед казах на дневната сестра, че абокатът най-вероятно не работи, защото има хематом под лепенката и я наболява. Тя каза:”Добре.” И с това си остана. На нощната сестра казах същото. Все едно, че не съм. Постави спринцовката в абоката и започна да въвежда лекарството. Болната пъшка и стене, тя натиска буталото... Попитах я: "Вие твърдо сте решила да го вкарате подкожно, така ли?!" Тя твърдеше, че всичко е наред. Дръпнах лепенката и цъфна синьото и оточното...

–Ама, Вие колега ли сте?

Ама, ако не съм, жената да изтърпи простотията ли?!

Тя трийс`пет години работела тази работа, при това в детска неврохирургия!
Ми, добре! Но може би е по-добре де се пенсионират като в авиацията... Щото като им претръпне тръпката и се очупят, вече не стават за тая работа!

Както и да е – смени абоката.
9. В МБАЛ „Св. Иван Рилски” липсата на организация е крещяща. Но май повече липсва желание да се създаде такава. За мен дразнещо беше, че остава нескрита и явна, което прави пациентите тревожни, несигурни и уплашени. На визитация пред тях лекарите обсъждат на висок глас грешките – техните собствени и на сестрите. Пациентите стават свидетели на недоволството, на липсата на нечий професионализъм, на нелюбезните отношения между персонала.

10. В деня, когато трябваше да направят лабораторни изследвания на моята близка, от 8.00ч. зачакахме лаборант в стаята, за да вземе кръв. Дойде в 13.15 ч. До това време болната не се храни, за да спази изискването, като предишното хранене беше вечерята от предния ден, донесена в 17.30 ч. В клиниката провеждат и гладолечение! На съседното легло - жена на инсулин. Объркаха й сутрешната доза и след овладяно хипогликемично състояние, тя също чака от сутринта до това време, за да й вземат кръв за изследване на кръвна захар. В крайна сметка отново й сложиха инсулин, без да дочакат резултата от изследването.

Аз не, но дъщерята на тази пациентка се развика. Лаборантката обясни, че пет (!!) лаборанта няма как да обслужат цялата болница навреме, ако ще да се разкъсат. Вярвам й! Общо били девет, като трябвало да са 15.

Значи, обслужването, т.е. необслужването на пациента е за сме

е та

На някой да не му е светнало вече че от тея полза няма да има ама никаква
Някой да му е светнало че требе да се вдига тоя народ до де е време че ще дойде друго време
Някой съмнява ли се в приказките ми ??

Много работа ,много нещо свършиха новото правителство начело с БиБи,доволен съм!
Ще тичам пак към офиса че днеска втори анекс подписвам за повишение на заплатата - с тия темпове, скоро със заплатите за 3 години ще мога да си позволя жилище в центъра на София.
На мене това ми стига ,само дано продължат така и занапред - малко ми трябва - да се постегне инфраструктурата.......

Евала KeepWalking and keep walking ))))

Още от сега е видно, че ГЕРБ започна да ''буксува'' относно реформата в здравеопазването. На всички е ясно, че там има ужасно много проблеми за решаване и каквито и действия да се предприемат, то те трябва да бъдат меко казано радикални! Лошото е, че макар за всички проблемите да са видни и ясни, то на много малко хора са им ясни причините за тези проблеми, а още по-малко какъв е начина по-който могат да се решат. Всички си мислят примерно, че Здравната каса (разпределяща 2 милиарда лева) понеже е само една, то от там идва и проблема?!? Малко са хората които осъзнават, че и 5 здравни каси да имаме (които да разпределят по 400 милиона), то ползата от това за качеството на медицинските услуги е абсолютно никаква!
Ясно е, че ако имаме само един магазин за дрехи (примерно), то подобен монопол ще е лош и за качеството и за цените на продаваните дрехи и решението на проблема е магазините да са няколко. Това е ясно и на първолаците, но подобно нещо е неприложимо за Здравната каса и това че касите ще станат 4 или 5 няма да доведе до абсолютно никаква промяна, дори напротив. Ако болница Х не работи добре и здравната каса А прекрати договора си с нея, то болницата Х сключва договор с здравна каса Б и всичко си върви пак по-старому и всичко е дори още по-зле. И каква е ползата на за пациента?!? Или ако Здравна каса Г фалира, кой ще му дреме за това?!?, никой!
Важни са частните фондове и доброволното здравно осигуряване, но за съжаление българина е беден и там са включени само 5-10% от населението (на този етап).
Решението е достатъчно елементарно. В момента всеки извършител на медицински услуги извършва ''безплатна'' дейност спрямо пациентите си и после получава възнаграждение за това от касата. Необходимо е всеки пациент да започне да заплаща медицинската услуга директно кеш на лекаря и след това с получената касова бележка!!! да отиде в касата да си възстанови парите. Всеки пациент ще бъде директно включен в системата и до голяма степен ще може да ''вижда'' за какво се дават пари и сам може да проконтролира дали има смисъл за част от дейностите който ще му извършат/отчетат лекарите. Промяната не е най-добрата, а най-оптимална за състоянието на държавата и на здравеопазването на този етап. Всичко това трябва да се случи паралелно и с постепенното вдигане на процента от БВП за здравеопазване...

Най-после ще започнат да имплантират мозък на безсмъртния, дебелоглав, дебелоок телекторат(от теле), който системно гласува за комунистите и по този начин обрича БГ на гибел.
Големия проблем обаче е как ще бъдат пробити дебелите бетонни глави.
Предложете!!!! ХааааХаааХааХа

Германската фармацевтична компания "Тутоген" (Tutogen) е купувала в Украйна човешки органи, взети от телата на починали, без знанието на техни роднини, след което ги продавала, съобщи сп."Шпигел".
От "вътрешната" ценова листа следва, че през 2002 г. за една раменна кост "Тутоген" плащала на доставчиците 42.90 евро, а за бедро - 49.90 евро. Макар че документите касаят началото на 2000-та година, по думите на украинския съдебен медицински експерт Владимир Юрченко в момента в Украйна продължават "доставките" за "Тутоген".
Извличаните "анатомични части" отиват за създаването на трансплантати, при което става дума за бизнес за милиарди долари. Само от един труп може да се извлекат органи, тъкани и кости, които да донесат печалба от 250 000 долара, допълва "Шпигел".
....
Преди 2 години имаше скандал с износа от България на човешки кости (над 2 тона!) за САЩ.

БЕ ТОЙ И ВОЛЕН СИДЕРОВ КАЗА В ПРАВ ТЕКСТ НЕ НА ТУРЦИТЕ ОЩЕ ПРЕДИ 3 ГОДИНИ, НО
НИКОЙ СОФИЯНЕЦ НЕ МУ ОТЪРВАШЕ ДА СЛУША С ТЛЪСТАТА СИ ЗАПЛАТА!СЕГА БАТ ГОЙКО БИЛ КАЗАЛ!ДРЪЖКИ!

Не сажълявам,че гласувах за ГЕРБ даже напротив

Българския народ не удари шамар на ДПС и на БСП по точно на най некадърния премиер управлявал БГ от 1989 до сега Станишев ,това си беше тупаник с метален бокс

Който в прав текст каза,няма да ни управляват турци
И второ писна ни от едни и същи скапаняци 22 години вече

Найстина не вярвам как това правителство прави неща ,които предните за години не направиха

1- Свързаха НАП и агенция митници
2-Призовка за съд ще се получава чрез смс или емеил,а не както до сега да не могат да намерят обвиняемият
3- БГ правителстовто прати самолет до Иран за да пребере български гражданин-Не правено до момента ------БРАВО ....всяко правителството трябва всячески да брани гражданите си,до последна капка кръв
4 Пое борбата за българката вкарана в Македонски затвор
5 Вкара депутатите в парламента и ги накара редовно да ходят на работа

А сега и това
Имаше и още ,който се сеща нека да го допише....Но найстина не е истина как буквално за дни могат да се правят реформи не правени с години

А ФОНДЪТ ЗА ГЛАДНИТЕ БЪЛГАРИ КОГА ЩЕ ЗАРАБОТИ? аааааааааа?