Огромно е предимството на България пред другите световно развити икономики - ние имаме нашата запазена природа.

Това заяви министърът на екологията Нона Караджова по време на съвместна пресконференция с Мира Радева от MBMD на тема „Екологичната култура на българина" по повод днешния световен ден на околната среда.

Според проучването 46% от участниците разбират екологията като опазване на околната среда, 44% от тях - като чистота. Във фокус групите за екология се мисли на 3 равнища - всекидневно, което означава да не замърсяваме и да не пестим енергия; общонационално - предотвратяване замърсяванията на въздуха, почвите, водите и идеологическо - хармония между човека и природата.

На конкретния въпрос дали се вълнуват от темата екология 84% от запитаните са дали положителен отговор.
През годините се наблюдава повишаване на чувствителността на гражданите към екологичните проблеми, което по думите на социоложката Мира Радева се дължи на силното присъствие на темата екология в медиите и на това, че екологичното мислене се възприема като модерно.

35% от запитаните оценяват състоянието на околната среда като много добро, а 65% - като много и по-скоро лошо. 65% от участниците в изследването смятат замърсения въздух за един от най-острите екологични проблеми в страната. 54% посочват нерегламентираните сметища. 45% - липса на чистота в градовете.

По отношение на общините за 44% от запитаните най-голяма тревога буди замърсеният въздух. 40% - лошото качество на питейната вода, а 29% смятат като остър екологичен проблем не доброто почистване на улиците.

На въпроса кои са най-големите замърсители на околната среда, 46% отговарят - населението, което показва високата степен на критичност към нас самите, коментира Мира Радева. 32% смятат, че най-големите замърсители са превозните средства, а 19% са отбелязали промишлеността.

80% от гражданите не събират отпадъците си разделно, което според тях се дължи на липсата на организирано разделно събиране, на това, че отпадъците не се извозват разделно и на недостатъчния брой съдове за разделно събиране.

50% са склонни да се включат в системата за разделно събиране на отпадъци. 76% от участниците в анкетата са отговорили че се стремят да не замърсяват и изхвърлят боклука си само на определените за това места.

67% са отговорили, че когато са сред природата се стремят да не оставят боклук след себе си. 54% от запитаните посочват, че възпитават децата си да опазват околната среда.

На въпрос от кого зависи да живеем в чиста и подредена околна среда 81% от респондентите са отговорили, че това зависи от гражданите, 38% са посочили общинските служби и едва на трето място е Министерство на околната среда и водите.

43% от хората са подкрепили солидната глоба като отговор на въпроса какви трябва да са санкциите срещу нарушителите. 27% смятат, че това трябва да е обществено полезен труд.

Сред изводите, които направи социологът Мира Радева са, че действията за опазване на околната среда не са част от всекидневието на българина. Всекидневната култура за опазване на околната среда е ниска и, доколкото я има, грижата за околната среда се извършва на индивидуално равнище, като по-рядко се мисли за общи мерки и инициативи.

Общо е мнението, че екологичното възпитание трябва да бъде по-силно застъпено в образованието и то от най-ранна детска възраст. Същевременно то трябва да достига активно и до по-възрастните чрез реклами, кампании и инициативи.