В кризисните центрове за деца у нас Български Хелзински Комитет (БХК) констатира множество сериозни нарушения на правата на децата.
Това обявиха Яна Бюрер-Тавание, Станимир Петров, Елица Гергинова и Красимир Кънев, които представиха доклад на БХК.

Станимир Петров - координатор на програмата Затворени институции, обясни, че от БХК са забелязали, че има размиване на профила на тези центрове. Те са общо 12 на брой в България и първоначално са създадени с цел там да се настаняват деца, станали жертва на външен трафик.

Петров посочи, че при посещенията си експертите от комитета са констатирали, че в тези центрове се настаняват освен деца, жертви на трафик и насилие, и деца, които са извършвали противообществени прояви, като кражби и проституция, а също така и деца със социални потребности.

Само 1% от настанените са деца, върнати в страната ни, след като са станали жертва на трафик, обясни Петров.

Той посочи, че 69% от децата, настанени в кризисните центровете, са жертви на вътрешен трафик, което означава, че са принуждавани от по-възрастни лица да се местят в други градове, да крадат или да проституират.

20% от пребиваващите деца са станали жертви на домашно или друго насилие, 5% са там заради безнадзорност и други 5% заради противообществени прояви.
От БХК смятат, че такова смесване е недопустимо, заради което настояват държавата да обмисли разделяне на центровете за деца жертви на трафик и за деца, станали жертви на насилие.
Станимир Петров подчерта, че друг ключов проблем е, че в по-голямата част от кризисните центрове настаняванията са произволни. Той обясни, че в законодателството е ясно фиксиран краен срок за продължителност на настаняването от 6 месеца, но често в нарушение на закона децата пребивават там за много по-дълги периоди от време.
„Режимът в кризисните центрове е затворен. Тоест престоят в него на практика е лишаване от свобода, което като всяко лишаване от свобода може да бъде основание за наказателно преследване", изтъкна още Петров.

По думите му в отделни случаи се е стигало до незаконен престой на едно дете от 8-9 месеца и дори повторно са настанявани след неуспешна реинтеграция в обществото, отново за срок от 6 месеца.

„Често повторното настаняване става в същия център, но има и случаи, в които детето се изпраща в друг такъв център", обясни Станимир Петров.
По думите му около 10% от децата в кризисните центрове са там за периоди над максималния, което е нарушение на закона. Сериозни нарушения са констатирани и в процедурите по настаняване.

Координаторът на програмата посочи, че в настоящия си вид тази социална услуга допуска сериозни разминавания с международните стандарти по правата на детето.
Председателят на БХК Красимир Кънев подчерта от своя страна, че престоят в такива центрове трябва да бъде максимално кратък - до три месеца.

По думите му задържането на деца над този срок излиза извън представите за социална услуга и води до образователен дефицит и трайно институционализиране на децата.
Според него това е недопустимо, имайки предвид, че държавната политика е насочена към деинституционализация на подобни социални домове.

От БХК подчертаха, че е недопустимо едно дете да се държи на затворен режим само защото към момента няма къде другаде да бъде настанено.
Станимир Петров обясни, че в много случаи децата почти непрекъснато се движат с представител на социалния персонал и когато направят опит да избягат, са обявявани за общодържавно издирване и са връщани с полицията пак там.

От БХК смятат, че настаняването в кризисни центрове трябва да се използват само като крайна мярка за деца, които имат действителна неотложна нужда от психосоциална интервенция.
Според тях във всички останали случаи децата биха могли да бъдат насочвани към центрове за настаняване от семеен тип или други социални услуги.
Често децата се настаняват чисто административно с решение на дирекциите за социално подпомагане и без съдебно решение, което също е грубо нарушение.

Според представителите на БХК е необходимо в дирекциите за социално подпомагане да работят достатъчно на брой квалифицирани и добре платени социални работници, които да разглеждат всеки един случай отделно. От БХК изтъкват, че е изключително важно да се решат проблемите с настаняването по административен и съдебен ред.
Освен това според тях персоналът на кризисните центрове трябва да е добре заплатен за труда си, което според доклада в момента не е така.

Елица Гергинова изтъкна, че насилието над деца в България ескалира през последните години. По думите й смазващото е, че това става пред очите на всички техни близки и роднини.
Често децата, които са жертви на домашно или друго насилие се обръщат за помощ, към най-близките си - родители, близки и дори учители, които обаче за съжаление не им помагат да излязат от тази ситуация.

Гергинова подчерта, че от БХК са забелязали два особено тревожни аспекта на този проблем - хората нямат ухо за тези неща и държавата очевидно си измива ръцете с недостатъчно ефективни механизми.

Тя подчерта, че констатираните сериозни нарушения не са вследствие на недобрата работа на персонала в кризисните центрове за деца, а са вследствие на несвършена работа от изпълнителната съдебната и законодателната власт.