Българите получихме освобождение, но не получихме свобода! И княз Александър Батенберг извършва нещо, което никой държавник в историята не е правил. С пълното съзнание да приеме, че губи трон и династия, пряко волята на Русия, подписва акта на Съединението!

Но този акт спасява България и остава единствен в идеята на Обединението (с изключение на прибавената от цар Борис III шепа пръст от Добруджа). Ако той не беше подписал Съединението, ние едва ли през Първата и Втора световни войни щяхме да имаме съединена, цялостна България.

Наричат Батенберг "немски агент", но той много по-добре е знаел съдбовната историчност на България от нейните синове и я е следвал непоколебимо в своята жертвеност.

Години след като се празнува Съединението негови приятели му пращат писмо с благодарности, а той отговаря: Мене може да ме забравите, но Сливница - никога!

Това е величието на княз Александър Батенберг! Не може да се отнеме великата дан, когато жертвата осмисли личността и личността, благодатна в жертва, освети бъдещето на България.

Той, воинът на българската смелост, когото се опитват да унижат, че бягал от Сливница, дава образеца, жертвата и бъднината: "Боже, пази България!" Да не говорим за приложеното смирение - поиска тук да бъде гробът му, за да намери приют неговата тленност, а оттам неговият дух в българската земя.

Княз Александър Батенберг дава подписа си, за да можем, независимо че не обединихме цяла България, сега да кажем, че съединена България живее повече от 100 години!