За втора поредна година България е част от глобалното проучване на Google - Consumer Barometer (графиката в голям размер тук). Проучването, публикувано в края на октомври, позволява сравнителен анализ за това как потребителите в различните държави по света използват интернет, какви са навиците им на използване на разнообразието от устройства, как пазаруват и как консумират онлайн видео.

Данните от Consumer Barometer са представителни, като са събрани чрез две отделни анкети проведени от TNS и обхващат периода от януари до март 2014. В анкетите са взели участие хора на възраст над 16 години от 47 държави по света.

Компанията Пиеро 97 прави интересен анализ, съпоставяйки данните от Google Consumer Barometer за България спрямо спряганите за по-развити пазари - САЩ, Германия, Англия, Китай, Япония и Южна Корея.

Най-често използваното устройство в България все още е компютъра (69% от населението), следван от смартфона (33%) и таблета (15%). Тези цифри потвърждават данните за постоянен растеж на притежателите на „умни устройства". Пиеро 97 обръща внимание, че най-актуалната статистика за притежателите на смартфони сред населението е от месец май 2014 г. идваща от проучване на Gemius, според което у нас вече над 40% от населението използва смартфон. Разпределението сред половете е почти еквивалентно, като мъжете имат лек превес в притежанието на „умни устройства".

Анализът по възрасти, съвсем очаквано показва по-широко разпространение на смартфони и таблети сред по-младите потребители, като 64% от хората на възраст под 25 години притежават смартфон (31% от тях имат таблет). Това разбира се не означава, че от другите възрастови категории игнорират този тип устройства - до 44-годишна възраст потребителите са над средните стойности за страната.

По-голямата част от населението на България влиза в интернет всеки ден, като това важи и за 57% от хората на възраст над 55 години. При паралелно използване на телевизия и свързано с интернет устройство, в немалка част от случаите използването на интернет е пряко свързано с видяното по телевизията (13% от случаите у нас, при ниво за Англия от 14%).

Тези цифри са атестат за нарастващата необходимост от адекватно онлайн присъствие за всеки един бранд, включително необходимостта от сайтове адаптирани за екраните на различен тип устройства - компютърни екрани, различни размери таблети и смартфони. Очевидна е нуждата от повече ТВ кампании, които да изкушават и подтикват към активно действие от телевизионния екран - към онлайн пространството - инфо-търсене, игри, гласувания, награди и т.н. Подобен род рекламни комуникации са в унисон с потребителските навици обобщени в Google Consumer Barometer.

От изследването става ясно, че над половината от интернет потребителите в България планират покупката си предварително, като понякога ( 14% от случаите) този период на проучване и сравнение обхваща седмици.

От изследването на Google прави силно впечатление, колко повече брандове проучват българите, преди да направят покупка в сравнение хората в развитите пазари. Тези данни показват колко добре искат да са информирани българските потребители, как в повечето случаи не робуват на един бранд и от какво съществено значение е рекламата у нас.

Огромното влияние на онлайн медиите сред българските интернет потребители (по последни данни на Gemius от септември 2014 те са над 4 140 000 души), става ясно от отговорите на въпроса „Къде за първи път видяхте реклама на даден продукт/услуга ?", като се визират различните комуникационни канали.

По данните на Google, най-голям процент (38%) от отговорилите на този въпрос са повлияни за първи път от онлайн реклами, а 32% процента от отговорилите са повлияни от телевизионни реклами. За сравнение, отговорили на този въпрос в САЩ, пазар в който тази година за първи път инвестициите в дигитална реклама изместиха тези в телевизия ( по данни на IAB), проценти са 46% срещу 14% сравнявайки ТВ реклами срещу онлайн такива. В Англия, отново пазар с огромни средства изразходвани в интернет реклама, тези проценти са 41 срещу 18 в полза на ТВ рекламите.