КНСБ започна информационна кампания за националния референдум за развитието на ядрената енергетика в България, насрочен за 27 януари.
Целта й е да се стимулират хората да участват в допитването.

Според председателя на КНСБ Пламен Димитров объркването на хората е станало още по-голямо в общественото пространство.
Въпросът, по който ще се произнесат българските граждани е от изключително значение за очертаване пътя за развитие на българската енергетика, споделиха синдикатите.

Необходимостта от референдум е значима с оглед развитието на демократичните процеси и най-вече на пряката демокрация, изтъкнаха от КНСБ.
Българският народ, от който произтича властта в България, трябва да упражни своето конституционно право да се произнесе по такъв важен въпрос и да наложи на политиците устойчива линия на поведение, която да се запази в следващите десетилетия, в зависимост от подкрепената посока на развитие.

Чавдар Христов от КНСБ посочи, че по закон общо на референдума трябва да са гласували не по-малко на брой граждани от участвалите в последните парламентарни избори. През 2009 година до урните отидоха малко над 4.3 млн. души, или над 60 процента от имащите право на глас.
От тях с „да" трябва да са гласували повече от половината, за да се приеме въпросът.

Народът трябва да каже дали да се случи нещо или не, заяви той. Каквото и да каже народът, властта трябва да предприеме необходимите стъпки, за да изпълни волята му, допълни Христов.

От КНСБ разясниха какво означава, ако гласуваме с „да" и какво, ако гласуваме с „не" на въпроса „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".

Ако изходът от референдума е положителен, то правителството е компетентният орган, който може да вземе решение за изграждане на нова ядрена централа. Ако резултатът от допитването посочва мнозинство отговорили с „да", то правителството следва да реши с колко блока ще е новата ядрена централа.

Ако отговорим на въпроса с „да", това не означава непременно, че сме гласували за АЕЦ Белене, изтъкнаха синдикатите.
Нова ядрена централа може да се изгражда както на площадка Белене, така и на площадка Козлодуй.

Синдикатите обясниха още дали ако преобладаващите отговори са „не", това означава, че ще се спре развитието на ядрената енергетика в България.
Те посочиха, че ще се ограничи в рамките на позволения срок на експлоатация на работещите блокове на АЕЦ Козлодуй и с очакваното удължение на тяхната експлоатация до 2028 - 2030 г.

От КНСБ подчертаха, че енергийната стратегия на България залага на ефективно използване на местните енергоресурси чрез запазване и развитие на въгледобивната индустрия при строго спазване на нормите за опазване на околната среда, както и чрез максимално удължаване експлоатационния срок на блоковете 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй и изграждането на нови ядрени мощности.

КНСБ призова синдикалните членове, работниците и служителите и всички граждани с право на глас да участват в референдума.
Те подчертаха, че това е първият национален референдум за годините, в които изграждането на новата обществено-политическа и икономическа среда, в които живеем.
Пламен Димитров подчерта, че независимо от това какъв е изходът на референдума, той ще е успешен, ако излязат да гласуват повече хора.