Това, което е ценно от тази Конференция за ядрена сигурност, е, че не беше свързана с разговори, а с действия. Това обяви в заключителното си слово в края на двудневната конференция американският президента Барак Обама.

Обама допълни, че следващата конференция ще се проведе в Чикаго през 2016 година.

Следващата среща ще бъде насочена към изграждане на по-солиден модел и архитектурата за ядрената сигурност след 2016 година, поясни американският президент.

По думите на Обама следващата конференция ще бъде „преходна", тъй като ръководителите на държави ще предадат отговорността върху ядрената сигурност на техните министри.

Той иначе приветства новите ангажименти на Япония, Италия и Белгия да редуцират запасите си от ядрени материали.

Под инициативата на Обама конференцията се провеждат от 2010 година и тя има за цел да се предотврати терористи да се сдобият с ядрени оръжия. От 2010 година до момента е спаднал броят на държавите, които имат достатъчно количество материали за изграждане на ядрено оръжие - от 39 до 25 държави.

Домакинът Марк Рюте, който е премиер на Холандия, заяви, че предотвратяването на ядрен тероризъм е работа на целия свят.

35 държави се ангажираха да повишат ядрената сигурност
Още...

Междувременно световните лидери приеха и заключителната декларация от Конференцията за ядрена сигурност 2014.

В нея се отбелязва, че светът е станал по-безопасно място. По време на Конференцията за ядрена сигурност (NSS 2014) в Хага 58 световни лидери постигнаха конкретни споразумения за предотвратяване на терористи да се сдобият с ядрени материали за ядрена бомба, подчертава се в документа.

Заключителното комюнике представлява стъпка напред и изпълнение на решенията от срещите във Вашингтон (2010) и Сеул (2012).

В новите споразумения влизат стъпки като:

Намаляване на запасите от опасни ядрени материали в света, които могат да се използват от терористи за атомна бомба ( високо обогатен уран и плутоний); подобряване на сигурността по отношение на радиоактивните материали ( включително ниско обогатен уран), които могат да се използват за „мръсна бомба"; подобряване на международната обмяна на информация и международно сътрудничество.