Мюсюлманите, когато са се придържали към науката, винаги са стигали до разцвет, а падението е било факт, когато са я оставяли. Това прозрение на историята сподели с аудиторията главният мюфтия на България д-р Мустафа Хаджи на конференция в Софийския университет, изследваща проблемите в преводите на ислямската литература на български език.

Работата на този изследователски център закъсня, но както казва българската поговорка - по-добре късно, отколкото никога, приветства инициативата мюфтията. Той сподели  надеждата си тези дейности да не са рядкост, а да са колкото се може повече, защото живеем във време, в което „ислямът се използва от негови последователи, но и от хора, които използват ситуацията и се прехранват на гърба на невежеството за религията".

Коранът започва със заповедта „Чети!", припомни главният мюфтия. Според него в съвремието ни за пръв път сме изправени пред това да се опитваме да даваме отговори на въпроси, които не са съществували до днес. Ислямската религия не противоречи на науката, ислямът винаги насърчава търсенето, науката и изследването. Когато бъдем добре разбрани, ще живеем всички заедно, категоричен бе Мустафа Хаджи.

Знанието няма принадлежност, това е партньорство не между две изключващи се парадигми на науката и религията, обърна се към форума домакинът на събитето д-р Ариф Абдуллах, председател на Научно изследователския център към Висшия ислямски институт. Не са ли съвместими мюсюлманската религия, и знанието, науката, секуларизмът и религиозността, запита реторично Абдуллах.

Деканът  на Факултета по нови и класически филологии Цветан Теофанов  също се включи в дебата с призива ислямът да не бъде представян като евтина пропаганда. Излиза се от рамките на транскрипцията, търсят се измерения като прехода от безсловесното към словесното, очерта той състоянието на работата по преводи на ислямската литература на български.

Опитвайки се да превеждам Корана, се сблъсках с тези два основни проблема - терминологията и транскрипцията. Има много неясна за мен терминология, която е утвърдена сред мюсюлманската общност у нас. Преводите на български език трябва да бъдат предназначени за широката публика, да бъдат издържани на един много добър български ясен език, аргументира вижданията си Теофанов.

За него се създава недоверие у мюсюлманите към текстове, които се стараят да променят тази традиция и да превеждат термините. Българският социум също изпитва недоверие към мюсюлманската литература, смята ученият. Според него стои въпросът дали Коранът е преведен така, както е в оригинал, дали не се избягват някои опасни места. Важно е не само как се превежда такава литература, а каква литература се превежда. Представили сме само малка част от огромното ислямско литературно наследство, предстои още много труд, уверен е Теофанов.