Размерът на фискалния резерв към 31.07.2014 г. е 8,9 млрд. лв., в т.ч. 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. В съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, обхватът на фискалния резерв е променен, като се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Това се казва в съобщение на интернет страницата на Министерството на финансите, публикувано днес.

Припомняме, че в последните седмици споровете между основните политически опоненти БСП и ГЕРБ текат именно на тема фискален резерв. От партията на Бойко Борисов многократно алармираха, че от 8-те милиарда в резерва, повече от половината са дългове и заеми. Според тях до края на настоящата година ни трябват 4,5 млрд. лева, а до края на следващата 2015 година - 6 млрд. лева.

БСП пък им опонираха, че няма причина държавата да изпадне във финансов колапс и ликвидна криза и припомниха, че когато кабинетът "Орешарски" дошъл на власт, в резерва имало 3.7 млрд.лв.

Според данните на финансовото министерство дефицитът по националния бюджет е в размер на 647,5 млн. лв., а този по европейските средства е в размер на 499,7 млн. лева.

Изпреварващият ръст в разходите и изоставането при изпълнението на разчетите по данъчните приходи са основните фактори за формирането на дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за първите седем месеца на годината. Влияние върху дефицита оказват и временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда" и по две оси на ОП „Регионално развитие", където се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицирани разходи в общ размер на 478,3 млн. лева. Спрямо дефицита за същия период на 2013 г. (168,2 млн. лв.) бюджетната позиция се влошава с 979,1 млн. лв. (1,2% от БВП).

Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма за отчетния период са в размер на 16 840,5 млн. лв., или 54,3% от годишните разчети за 2014 година.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юли възлиза на 13 190,5 млн. лв., което представлява 54,2% от годишните разчети за 2014 година при 56,2% изпълнение на годишните разчети за седемте месеца на 2013 година. Съпоставено със същия период на предходната година данъчните постъпления нарастват номинално с 338,3 млн. лв. (2,6%), но същевременно представлява значително изоставане спрямо планирания ръст в разчетите за годината спрямо отчетените постъпления за 2013 г. в размер на 8,8 процента.

Приходите в частта на преките данъци са 2 602,1 млн. лв., което е 60,2% от планираните за годината и нарастват с 9,1 % спрямо същия период на 2013 г.

Приходите от косвени данъци са в размер на 6 423,6 млн. лв., което е 50,1% от програмата за годината при 54,5% изпълнение на разчетите към края на юли 2013 година. Изоставането с 4,4 пр.п. в изпълнението на разчетите спрямо отчетеното изпълнение за същия период на предходната година е главно при ДДС и акцизи.

Постъпленията от ДДС са в размер на 4 126,6 млн. лв., или 49,8%; от акцизи - 2 195,1 млн. лв., или 50,1%; от мита - 85,5 млн. лв., или 62,8 на сто. За периода януари - юли 2014 г. възстановеният ДДС е в размер на 3 328,4 млн. лв., а за същия период на 2013 г. е възстановен ДДС в размер на 3 334,5 млн. лева. Съпоставено със същия период на предходната година косвените данъци намаляват номинално със 77,3 млн. лв. основно в резултат на по-ниските приходи от ДДС от внос.

Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 3 606,3 млн. лв., което представлява 57,4 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 4,8% (165,2 млн. лв.).

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към 31.07.2014 г. възлизат на 17 987,8 млн. лв., което представлява 55,3% от годишния разчет. Спрямо юли 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 1 209,7 млн. лв. (7,2%), което се дължи основно на по-високите разходи по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания.

От Финансовото министерство допълват, че ръстът при социалните разходи се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г., свързани с разплащане на задължения от предходната година и др.