Индия е бързо развиваща се икономическа сила, но бедността и гладът в страната все още са ежедневие.

От 7 години насам делът на недохранените деца расте постоянно, днес глад измъчва 53% от всички индийски деца, коментира "Дойче веле".

В свещения град на хиндуизма Варанаси има и квартали, които приличат единствено и само на коптори - с неизмазани къщи, неасфалтирани улици, локви, пълни с маларични комари, и покрити с боклуци поляни. В квартала Лота живеят предимно тъкачи, които сравнително доскоро са били добре материално и са продавали с печалба ръчно направените копринени дрехи - сари, които са се търсели и в чужбина.

Но тези времена са отминали, сега царят безработица и глад. Тъкачът Мохамед разказва за смъртта на 2-годишния си син, за когото майката нямала достатъчно кърма, тъй като самата тя нямала с какво да се храни. И се стигнало да недостиг на червените кръвни телца при детето - типичен синдром за гладуващите хора.

"Настъпи момент, в който той не можеше да приема нищо - нито храна, нито вода. Заведохме го в болницата. Лекарят каза, че има нужда от преливане на кръв. Но и двамата с жена ми бяхме твърде слаби, за да му дадем кръв. И до днес плача, като се сетя как така и не можах да дам кръв на собствения си син. Съседите се опитаха да ни помогнат. Събраха пари за лечение - към 8 евро. Но вече беше твърде късно, синът ми почина още същия ден."

Индийското правителство закриля традиционните тъкачи в продължение на векове: до 90-те години на миналия век те държат монопола за 22 популярни вида дрехи, като например традиционното булчинско сари. След което обаче, за да се отвори път на международните вносители, започват икономическите реформи: отменят се защитните правила и права, под кодовата дума "дебюрократизация". Редица защитни мита се намаляват силно или се отменят изобщо.

Заместник-директорът на отдела за ръчно тъкане Берма гледа на нещата другояче: "Щом един тъкач е добър, ще продължи да има достатъчно средства и храна. Проблеми имат само тези, които не са добре образовани. Да - някои тъкачи се самоубиха, но няма нито един, който да няма какво да яде. Във Варанаси няма проблеми с прехраната, има само социални проблеми, заболявания и други страдания."

Сред наистина добрите тъкачи, както ги нарича Берма, е Афтаба Алам. И той живее в квартала Лота: "Само допреди години не можехме да си позволим и едно хранене на ден, а сега ядем по три пъти и постепенно наддаваме. Междувременно взимаме даже и витамини. Но за нормално състояние в Лота не може и дума да става."