Ципрас отстъпва, иска споразумение с кредиторите

Премиерът на Гърция Алексис Ципрас ще приеме представените миналият уикенд предложения на кредиторите за удължаване на спасителната програма с шепа малки промени.

Това става ясно от писмо на гръцкия министър-председател до кредиторите, което е изпратено вчера вечерта, съобщава „Файненшъл таймс".

В него са поместени подробности във връзка с вчерашната изненадваща молба на Гърция да се удължи изтеклата тази нощ втора международна спасителна програма и за отпускане на нови 29,1 милиарда евро помощ, отбелязва Питър Шпигел от авторитетното издание.

Писмото, което е от две страници, е изпратено до ръководителите на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.  Въпреки че спасителната програма изтече тази нощ и това означава, че удължаването й не е на масата за преговори, новото писмо на Ципрас може да служи като база за ново споразумение с кредиторите в следващите дни.

В писмото на Ципрас се казва, че Атина ще приеме всички реформи по отношение на данъчната система с изключение на една: специална 30-процентова отстъпка за гръцките острови, тъй като много от тях са отдалечени и труднодостъпни.

По отношение на спорната пенсионна реформа Ципрас моли промените за вдигане на пенсионната възраст до 67 години до 2022 година да влязат в сила от октомври, а не веднага както кредиторите настояват. Също настоява специалната „солидарна субсидия" за най-бедните пенсионери, която приема да бъде преустановена от декември 2019 година, да бъде спряна по-бавно.

Според източник от еврозоната писмото съдържа елементи, които трудно могат да се приемат.

Гръцкото правителство излезе със съобщение относно писмото на Ципрас.

Информацията, че гръцкото правителство напълно приема предложението на институциите е изопачена, отбелязва се в съобщението, допълвайки се, че предложението на правителството на Гърция включва „серия от поправки в текста на институциите".

Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле охлади страстите, заявявайки пред германския парламент, че нищо не се е променило по отношение на възможността за сключване на споразумение между Атина и кредиторите.

Той поясни, че старата EFSF програма за Гърция е изтекла и сега ще е необходима нова с различни условия.

Няма база за сериозни преговори с Атина към момента. Гърция трябва да заяви ясно какво иска, подчерта Шойбле.

Шойбле каза още, че трябва да се помни, че вече беше опростен част от дълга на Гърция.

Преди референдума в неделя няма смисъл да се водят преговори, категоричен е той и добави, че съжалява за гръцкия народ.

Не знаем дали ще успеем да договорим ESM програма до 20 юли, когато е крайният срок. Икономическата ситуация в Гърция продължава да се влошава, добави той.

Волфганг Шойбле заяви, че през 2012 година са постигнали съгласие с тогавашния премиер на Гърция Георгиoс Папандреу да се проведе референдум, но той по-късно е взел решение да го анулира. „Всичко останало не е истина", добави той.

Ще кажа за архивите, че не спряхме Папандреу да проведе референдум. Ние се съгласихме. Той беше свален от неговото правителство, подчерта Шойбле.

Преговорите за гръцката програма са между Атина и „тройката". Чиста демагогия е да се казва, че нещо е наложено, изтъкна той пред Бундестага.

Германският министър разкритикува гръцкото правителство, че не е направило нищо освен да спре изпълнението на предишните ангажименти от идването си на власт през януари.

„Ситуацията се влоши драматично" при премиера Алексис Ципрас, смята Шойбле.

Ние не знаем дали гръцкото правителство ще проведе референдум или не, дали го подкрепя или не. Не можете да очаквате при такава ситуация да преговаряме с тях. Трябва да изчакаме, за да видим какво ще се случи в Гърция, заключи той.

Днес финансовите министри от еврозоната ще проведат нови разговори за ситуацията около Гърция. Очаква се и позиция от Европейската централна банка.

Припомняме, вчера Гърция стана първата развита държава, която влезе в краткия списък на страните, които са изпаднали в неплатежоспособност пред Международния валутен фонд. В списъка влизат също Зимбабве, Судан и Сомалия. Гърция е първата държава в историята на фонда, която е в списъка с толкова голям заем - 1,6 милиарда евро. Тази нощ също изтече международната спасителна програма. Страната все още има шанс да избегне фалит, ако успее да постигне споразумение с кредиторите до 20 юли, когато Гърция има вноски по кредита пред Европейската централна банка и ако банката не спре окончателно ликвидната помощ за гръцките банки.

Междувременно Националната банка на Гърция раздава специални билети на пенсионерите, с които ще могат да си получат част от пенсиите. Те могат да изтеглят до 120 евро от парите си заради наложения контрол върху капиталите.

В същото време Ройтерс съобщава, че мнозинството гърци ще гласуват с „не" на референдума в неделя - няма да приемат предложенията на кредиторите. Проучване на института ProRata за вестник Efimerida ton Syntatkton показва, че 54% от анкетираните възнамеряват да гласуват против предложенията на кредиторите, а 33% ще ги подкрепят.

Проучване преди банките да бъдат затворени показва, че 57% ще гласуват с „не" на допитването, а 30% с „да". Социологическо изследване след банковия контрол сочи, че 46% ще кажат „не", а 37% - „да".

Общият гръцки дълг е от 323 милиарда евро (международните спасителни фондове държат 246 милиарда евро; гръцките банки - 11 милиарда евро; чужди банки - 2,4 милиарда евро; други облигации - 48, 8 милиарда евро; други заеми - 10 милиарда евро и централната банка на Гърция - 4,3 милиарда евро).

В спасителните фондове Германия е наляла най-много - 56 милиарда евро. Следват: Франция - 42 милиарда евро; Италия - 37 милиарда евро; други държави от еврозоната - 34 милиарда евро; МВФ - 32 милиарда евро; Испания - 25 милиарда евро и ЕЦБ - 20 милиарда евро.