Всеки десети българин е в риск от дълбока бедност. Безработните и неактивните на пазара на труда са сред най-рисковите групи.
Това показва анализ на Института за пазарна икономика на тема "Бедност и рискови групи".

През 2013 г. 1/5 от населението е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. Именно тази група, която сериозно изостава от доходите на средната класа, най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност.

Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети - в риск от дълбока бедност.

Заетите или т. нар. "работещите бедни", макар и да са сериозно предизвикателство, са далеч по-малко рискови и в общия случай не са изложени на дълбока бедност - едва един на всеки двадесет работещи е в риск от дълбока бедност. Данните са категорични, че факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна.

Оценки за бедността и дълбоката бедност (хил. души)

В риск от бедност
(60% от медианния доход)

В дълбока бедност
(40% от медианния доход)

Деца (под 18 г.)

335

205

Заети

210

65

Безработни

190

125

Неактивни

360

180

Пенсионери (над 64 г.)

440

100

Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването на социалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните.
Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, като рисковете пред жените са чувствително по-високи - относителният дял на бедните сред възрастните (над 60 г.) е 20% при мъжете спрямо 30% при жените. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.

Бедността сред децата също е водеща, като немалка част от нея се формира в семейства с един родител или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил. Рискът от бедност при последните е особено висок - 2/3 от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. Тук водещи са проблемите на образователната система и по-конкретно на училищното образование, което не успява да промени съдбата на децата, които живеят в гета.

Регионалните различия оставят своя отпечатък и върху профила на бедността в отделните области. Водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи.

Когато има икономически растеж, има по-малко бедност, обясни Светла Костадинова от ИПИ. Когато има работещи институции, нивата на бедност са по-ниски, допълни тя. Рискът от бедност при заетите е най-нисък - 7,2%, изтъкна и Петър Ганев.
Около 7 пъти е разликата в риска от бедност между заети и безработни, по думите му. Едва 2% от заетите са в дълбока бедност, стана ясно още от думите на Ганев, докато един на всеки трима безработни е в дълбока бедност, подчерта икономистът. Рискова група са и семействата с три и повече деца.

Най-висока е бедността във Видин, Сливен, Пазарджик, Разград, Търговище, най-ниски са нивата й в София, Перник, Бургас, Русе.