Образователната комисия към парламента реши ранният прием в гимназиите да отпадне.

След няколкочасови обсъждания за това как точно да бъде формулиран приемът за децата след 4 клас в математическите и езикови гимназии, народните представители все пак решиха, че е най-добре ранен прием изобщо да няма. Решението им обаче не е окончателно, тъй като трябва тепърва да бъде гласувано в пленарна зала от народните представители.

Шефката на комисията Милена Дамянова обърна внимание и на идеята за обединени училища, специално в малките населени места. Даваме възможност на тези деца, които отпадат поради липса на 9 клас в тези училища, да продължават да учат, да са част от системата, аргументира се тя.

От БСП обаче обявиха, че не са сигурни, че това с годините би се показало като работеща структура.

След осми клас в малките населени места в последните години около 1300 деца не продължавали образованието си, а едва близо 800 продължили към средно образование, сочи контрастатистиката на ГЕРБ. Според Дамянова става въпрос за непълния 8 клас в тези 200 училища, а не за закриването им. Ние искаме да ги развиваме, искаме те да имат възможност да продължат да съществуват до 10 клас. Вие искате да продължат да вегетират, обърна се тя към опозицията.

От МОН пък подчертаха разминаването между профилираните гимназии, където при прием след 7 клас издават свидетелство за завършено основно образование след 9 клас и това създава изключителни организационни проблеми.

Ако приемът е след 8 клас, във всички профилирани гимназии след 7 клас ще трябва да се закриват учителски места. Почти всички учители по език, които преподават в 8 клас, ще останат година без учителска заетост, пък е проблемът от другата страна на монетата.

Депутатът от Атака Станислав Станилов се включи по темата с уточнението, че ако 7 клас стане прагът за основно образование, ще има повече завършили такова, но целта трябва да е за качество, а не за бройка.