Правителството, което се съставя в момента е с безпрецедентно слаба гражданска представителност.
Това сочат резултатите от проучването на Института за развитие на публичната среда, обхващащо предсрочните парламентарни избори, представени на пресконференция в София прес.

Стана ясно, че националната ни квота е спаднала до 2 683 093 представени граждани на фона на 3 893 286 през 2009 година.
Изборите са се откроили и с най-ниската избирателна активност за последните 12 години. За сметка на това на 12 май в страната ни е регистриран рекордният брой от 14 200 наблюдатели от 16 организации и 81 091 политически застъпници, най-много, от които са от партия Лидер, Коалиция за България и България на гражданите.

Регистрирани са нарушения още във формулярите за регистриране на участниците в изборите от 12 май. От общо 976 979 подписа за регистриране на партии и коалиции са проверени 671 421, като 10 704 са се оказали невалидни. Те принадлежат на лица без избирателни права, т.е. на хора с присъди, на чужденци, включително и на починали.
Най-много такива подписи - 464 на брой, са за национал-демократична партия.

След края на изборния процес са установени близо 11 000 недействителни гласове и около 23 000 недействителни бюлетини, което възлиза на 2,5% от общите гласове. Най-много недействителни бюлетини са пуснати в Кърджали, Сливен и Видин.

Сред нарушенията в изборния ден се открояват купуването на гласове, контролираният вот, натискът върху избирателите и проблеми в организацията на изборния процес. От института съобщиха, че са получили 137 сигнала, по част, от които са образувани досъдебни производства.

Според проучването 50% от председателите на изборните секции в страната са били членове на ПП ГЕРБ, а в 25 процента от секциите и председателят, и заместник председателят са принадлежали към същата партия.

Проблеми при вота е имало и в чужбина, където поради ограничения брой на избирателни секции българските гласоподаватели са чакали с часове, за да упражнят правото си на вот, което е отказало десетки от тях.
Експертите от института съобщиха, че в Лондон има 2 пъти по-малко гласували българи, в сравнение с предишните избори.

Проучването обхваща и прозрачността на финансирането, което участниците в избора са имали. В регистъра на Сметната палата за получени дарения са се регистрирали едва 12 партии в общата сума от над 600 000 лева. Останалите 36 партии и коалиции не са регистрирали никакви дарения, като експертите подчертаха, че някои от тези партии нелогично са регистрирали повече разходи, отколкото законни приходи.
По-голямата част от финансирането на партиите остава в сиво-черната зона, смятат от института.

За първа година специалистите са изготвили и проучване относно нагласите в онлайн мрежите, според което, ако изборите са се провеждали във Фейсбук, то в момента Светльо Витков от партията „Глас Народен" щеше да бъде премиер.
Експертите определиха неговата политическа формация като феномен, защото е единствената партия, получила толкова гласове, колкото харесвания във Фейсбук.

С най-голяма подкрепа в онлайн мрежите се открояват партия Атака и Глас народен, които са оценени най-високо и като политически ангажирани. С най-слаба подкрепа в интернет се утвърждава ДПС, чиято страница във Фейсбук е харесана от под 1000 човека.

От Института за развитие на публичната среда обещаха след около месец да представят доклад с пропуски, въздействия и използване на изборния кодекс като финал на своята работа по предварителните парламентарни избори. За момента експертите са изготвили кратък списък с 14 основни препоръки, чието спазване би подобрило изборния процес у нас.

Като важна идея специалистите представиха промяна на състава на ЦИК от 21 човека на не повече от 11, които да не бъдат назначавани с политически квоти и да бъдат с постоянна работна заетост, което да осигури по-успешна работа по време на избори.

Предвид разразилия се скандал с откритите бюлетини в Костинброд от Института препоръчаха граждански наблюдатели занапред да имат достъп и до помещенията, в които се печатат изборните материали.