С изненадващата вест за оттеглянето на Папа Бенедикт XVI, може би идва времето Римокатолическата църква да избере първия си неевропейски лидер и той може да бъде от Латинска Америка, коментира Ройтерс.

42% от 1,2-милиардното католическо население в света живее в Латинска Америка, която сама по себе си е най-голямата католическа общност. За сравнение в Европа живеят 25% от католиците.

След поляка Йоан Павел и родения в Германия Бенедикт, постът, който преди това бе запазен само за италианци, вече е отворен за всички. Кой ще бъде избран, зависи от решението на кардиналите, които на следващия конклав ще посочат кой преценяват, че ще ръководи Църквата най-добре.

Двама високопоставени служители на Ватикана наскоро пуснаха изненадващо ясни намеци за възможните наследници. От техните думи става ясно, че следващият папа може да се окаже от Латинска Америка.

"Знам, че има много епископи и кардинали от Латинска Америка, които биха могли да поемат отговорност за вселенската Църква", каза архиепископ Герхард Мюлер, който пое поста, заеман от Бенедикт преди да стане папа - глава на Конгрегацията за доктрината на вярата. "Универсалната църква учи, че християнството не се концентрира в Европа", каза точно преди Коледа роденият в Германия архиепископ пред дюселдорфски вестник.

В същото време швейцарският кардинал Курт Кох - ръководител на отдела за християнско единство на Ватикана, каза пред всекидневник в Цюрих, че бъдещето на Църквата не е в Европа.

"Би било добре, ако имаше кандидати от Африка или Южна Америка в следващия конклав", каза той, визирайки изборите при закрити врата в Сикстинската капела на Ватикана.

Запитан дали ще гласува за неевропейски кандидат, ако има и европейски, който да е също толкова квалифициран, той отговори: "Да."

Ако наистина на следващия конклав - който трябва да се събере в началото на март, бъде избран папа от Латинска Америка, водещите кандидати там са Одило Шерер - архиепископ на най-голямата епархия Сао Паоло и аржентинецът от италиански произход Леонардо Сандри - оглавяващ сега отдела за източните църкви на Ватикана.

Питър Турксън от Гана, който сега е начело на отдела за справедливост и мир на Ватикана, е сочен за първенец сред кандидатите от Африка.

Около половината кардинали, които могат да гласуват, са от Европа, макар и само 1/4 от католиците в света да живеят там.

Ако изборътна конклава все пак наклони към Стария континент, наблюдатели на Ватикана считат, че Анджело Скола от Милано е най-вероятният фаворит.
Виенският кардинал Кристоф Шьонборн - бивш ученик и близък съюзник на Бенедикт, също се смята за силен кандидат.

Въпреки че все още няма официални кандидати, могат да се посочат „папабили" (най-вероятните кандидати за Апостолическия престол), споменавани най-често. Списъкът е по азбучен ред:

65-годишният бразилец Жоао Браз де Авиз, Префект на Конгрегацията за Институтите за посветен живот и обществата за апостолически живот от 2011 година. Той подкрепя ролята на бедните в теологията на освобождението, но не и крайностите на нейните защитници. Възможен недостатък е, че не се откроява.

62-годишният американец Тимъти Долън е гласът на американския католицизъм, след като става архиепископ на Ню Йорк през 2009 година. Неговият хумор и динамизъм правят впечатление във Ватикана, където двете често липсват. Но кардиналите са предпазливи по отношение на „свръхвластен папа" и неговият различен поглед може би е твърде американски за някои.

68-годишният канадец Марк Оуле е най-висшият ръководител във Ватикана като глава на Конгрегацията за епископите. Веднъж той заяви, че ако стане папа, „би било кошмар". Въпреки че е добре свързан с Курията, широко разпространеното отхвърляне на религиозното учение в родния му Квебек може да работи срещу него.

70-годишният италианец Джианфранко Раваси е ръководител на Папския съвет за култура от 2007 година и представя Църквата в света на изкуството, науката, културата и дори на атеизма. Този му профил може да му попречи, ако кардиналите решат, че имат нужда по-скоро от папа с опит, отколкото от още един професор.

69-годишният аржентинец Леонардо Сандри е „трансатлантическа" личност, роден в Буенос Айрес от италиански родители. Той е ръководил третия най-висок пост във Ватикана като ръководител на служителите от 2000-2007 година. В момента той ръководи източните католически църкви, пост, който не е толкова влиятелен в Рим. Освен това той няма опит като пастор.

63-годишният Одило Педро Шерер се възприема като най-силния кандидат от Латинска Америка. Той е архиепископ на Сао Пауло - най-голямата епархия в най-голямата католическа страна. Шерер е консервативен в своята страна, но също навсякъде другаде би се възприел като умерен. Увеличаващият се брой на протестантските църкви в Бразилия може да се използва срещу него.

67-годишният австриец Кристоф Шьонборн е бивш ученик и съюзник на Папа Бенедикт XVI. Архиепископът на Виена се издига след редактирането на Църковния катехизис през 90-те години на XX век. Но предпазливите му реформи и някои разногласия с австрийски духовници могат да му попречат.

71-годишният италианец Анджело Скола е архиепископ на Милано, пост, който се смята за трамплин към папството и много италианци залагат той да спечели. Експерт по биоетика, той също така е запознат с Исляма, тъй като оглавява фондация за насърчаване на Мюсюлманско-християнското разбирателство. Според анализатори най-вероятният наследник на Бенедикт е иманно миланският кардинал Анджело Скола.

55-годишният Луис Тагле има харизма, която често е сравнявана с тази на Папа Йоан Павел. Той е близък на настоящия папа, след като е работел с него в Международната теологична комисия. Въпреки че той има много поддръжници, Тагле е кардинал от 2012 година, а конклавът е предпазлив по отношение на млади кандидати.

64-годишният Питър Турксон от Гана е топ кандидатът от Африка. Ръководител на Ватиканското бюро за справедливост и мир, той подкрепя световните финансови реформи. На последния Ватикански синод обаче той показа видео, критикуващо мюсюлманството, което буди съмнения относно това как разглежда Исляма.