Нелегални имигранти са влизали в двора на Нов български университет, заявиха пред News.bg жители на квартала. Влизането е било през страничен вход, не е в самия корпус, а в двора на университета, където има футболно игрище и фитнес уреди.

Преди година тези открити фитнес уреди са били ползвани от пристигащите в столичния квартал "Овча купел" нелегални, но по-късно от учебното заведение са затегнали контрола и не са пускали дори майки с колички да отидат там.

"Имало е влизане, крещели са нещо, но явно бързо са ги изгонили", заявиха хора от квартала. Тъй като сградата на университета е голяма, май не са успели да влязат вътре и за това голяма част от хората в залите не са разбрали за нахлуването, което бе категорично опровергано от ректората на ВУЗ-а. Нелегалните са ползвали страничен вход.

Проблемите на хората в квартал "Овча купел" - частта, която е в близост до Регистрационно-приемателния център за бежанци, започват още през 2012-13 година. Най-потърпевши са живущите в блоковете, които са в непосредствена близост до центъра и в района на магазин Фантастико, който е един от пунктовете, където мигрантите се събират.

"Между тях непрекъснато има побоища, вадят хладно оръжие, децата гледат и са ужасени", разказват хора от квартала. Свидетели описват как това лято в светлата част на деня жесток побой между 15-ина нелегални имигранти се е развъртял и в двора на една от частните сгради. За секунди участниците в мелето са извадили ножове от незнайни места, чували се крясъци, свистели са удари. В този момент жена, която се е прибирала с децата си, не е могла да стигне до вратите на дома си.

Някой се е обадил на полицията, дежурните полицаи са извикали подкрепление и около половин час жената, децата и съседите, са били свидетели на мелето. Децата са пищели от ужас, мъжете са гледали безпомощни и заклещени по прозорците на домовете си, не знаейки какво да правят. През това време полицаите са извикали подкрепление, което да озапти развилнелите се чужденци.

Полицай е гушнал едното дете и закриляйки с тялото си жената и другото й дете ги е превел до входа на дома им.

"Чужденците често вадят ножове. В момента, в който се сбият - от незнайни места по себе си вадят ножове. Те са като глутница, когато стане спречкване - за секунди тълпата става невъобразимо голяма. Ако някой каже: "Ще викнем полиция" - разбягват се за секунди", разказват още жители на квартала.

На 50 метра от Регистрационно-приемателния център в единия блок има търговски помещения, наети от хора от Ирак и Афганистан, които живеят от десетилетия в България и говорят езика ни. Едното помещение е Интернет и колцентър, което според служители на МВР привлича нелегалните имигранти, защото от тук могат да се свързват със свои близки и роднини в чужбина, обясняват си хората от злополучния блок защо там непрекъснато има нелегални.

"Още преди 2 години - през септември 2013 година, започнаха първите жалби към институциите", разказват жители на "Овча купел". Жалбите били за настанените в РПЦ "Овча купел". "Тогава имаше пик, броят им достигаше до 1200 при капацитет около 800. Административната част от центъра се изнесе и той бе преустроен изцяло на общежитие.

"На тях вътре им е било прекалено тясно и започнаха от 6 часа сутринта на големи групи да шумят. Бяха настанени предимно млади мъже от африкански произход, имаше и деца, които също създаваха проблеми", разказа възрастен мъж.

Първите оплаквания на жителите били, че чужденците оставят страхотна мръсотия след себе си. "Купища боклуци, районът под прозорците прилича на суходолското сметище", разказаха хората.

После нещата се променили. "Сега няма проблем с настанените в центъра, но от април-май започнаха същинските проблеми с транзитно преминаващите. Колцентровете в блока превърнаха района в гара "Разпределителна". Тук е връзката им с каналджиите. Идват от ранна утрин - микробуси, леки коли, таксита, частни автомобили. Вижда се как изскачат от микробус 30 до 50 души, които на бегом се скриват в храсталаците. Около блока има терен, обрасъл с гъста растителност, има изоставена сграда, може би собственост на МО - тя им служи за скривалище", разказват хората.

През пролетта нелегално преминалите границата на България и необезпокоявано достигнали до София били единици. "Майтапехме се, че са по трима-четирима с ранички като партизани се крият в храстите. Влизат с ранички, излизат без тях", с горчива усмивка споделят хората.

Тогава проверка от МВР установила нелегални лица. "Бяха съставени протоколи на търговските помещения да не работят след 22 часа и да не нарушават реда. През лятото ситуацията ескалира - всяка вечер до 200 души са идвали. В началото се криеха из храстите, а сега стоят и открито чакат транспорта си", казват с тревога жени от квартала.

Изглежда чужденците са видими само за жителите на квартала. "Който и да мине по улицата, ги вижда. Това са тълпи по 150-200 души, най-активни са вечер. Подаваме сигнали на 112 непрекъснато. Всяка вечер поне по двама-трима съседи звънят да кажат, че се случва нещо нередно. Когато се зададе патрулка, те се изпокриват със скоростта на светлината и полицаите не могат да ги хванат. Веднъж или два пъти е имало по-сериозни акции - с микробуси, кучета, задържали са доста хора. Два-три дни след това бе по-спокойно, после нещата се върнаха", казаха жители на квартала.

И тъй като от МВР не могат да видят нелегално пребиваващите, те успокоявали живущите, че на много места в София е така - в центъра, на бул. "Мария Луиза", Лъвов мост. (Мъжете, ходили в казарма припомнят стария войнишки надпис: "Тука е така", но в спомените им нямаше усмивка).

Жените от тази част на столичния квартал "Овча купел" определено се притесняват. Дори студентите в НБУ казват, че е намаляла посещаемостта на лекциите след 18 часа в университетата.

Към момента няма увеличение на домовите кражби, но хората гледат да се прибират по светло в домовете си. В апартамента на една жена е влизано три пъти, единият път тя си е била у дома. "Имало е случаи да си свалят панталоните", разказват потресени жените от квартала.

"Най-безобидното са подсвиркванията и реплики с неприлични предложения", обясняват съседките. "Контингентът е афганистанци и пакистанци. Това са момчета от 16 до мъже на 30 години, които са сами. С тях няма жени, деца, те са много далеч от профила на сирийски бежанци. Преди две години имаше сирийски бежанци - интелигентни хора, възпитани. Сега това, което е отвън няма нищо общо. Това са хора пущини от пограничните райони в Афганистан", обясняват мъже с военна закалка.

"Не смея да пусна децата си пред блока, не пазарувам от близките магазини, защото в обекта са по 20-30 души, които пипат всичко. Не мога да съм спокойна до колко тези хора не носят някакви зарази. Наскоро дете, което беше ваксинирано срещу коклюш, се разболя от това. То не ходи на градина, единственият му контакт е пред блока. Децата ми играят в задния двор, където има ограда, но винаги има възрастен покрай тях", разказва една от майките, чийто дом е наблизо.

Хората няма към кого да се обърнат. "От Държавната агенция за бежанците (ДАБ) не можем да искаме каквото и да е, те отговарят за хората вътре в регистрационния център, не с техен ангажимент какво става навън. Имаше ангажимент за видеокамери, това не се случи. Обещаха допълнително осветление за улицата, която минава покрай детската градина - улицата е неосветена. Вечерно време служителите в детската градина, които са без кола питат другите дали могат да ги извозят. Няма осветление, няма сигурност", оплакват се хората.

На многобройните сигнали до СДВР им отговорили, че ако наблизо има постоянен патрул, ще има обвинение, че сме полицейска държава.

"Топлите месеци нелегалните спят в храсталаците и по поляната. Нали се сещате, че една жена, която в 4 сутринта отива на работа и нещо се размърда в храстите как тя може да получи инфаркт", разказват жители на "Овча купел".

"Тук е като пиаца - карат се, викат, крещят. Когато не достигат места да се качат всички, започват да се овикват или се сдърпват помежду си или шофьорите крещят", разказват хората.

Мнозина си спомнят как в непосредствена близост до този район - от страната на следствената служба, през 2012 година бе изнасилена студентка от НБУ от сириец, който искаше да бъде съден в България, защото в родината му го чака смъртно наказание за това престъпление. "Щом до Следствената служба имаше изнасилване, какво остава от нашата страна", повдигат безпомощно рамене жителите на квартала.