С намерението да се емитира толкова голям обем дълг от 16 млрд. лв., ние вече сме в началната фаза на дълговата спирала. Това предупреждение отправя бившият премиер Пламен Орешарски в социалната мрежа „Фейсбук".

Той уточнява, че утешаващо е, че публичният дълг е все още сравнително малък. По думите на експремиера, това означава, че има времеви хоризонт да се развие една истинска спирала, докато не ни задуши, подобно на гръцката, ако не се коригират икономическата и фискална политики.

Орешарски е направил коментара си в интервю за в. „24 часа", което ще излезе във вторник.

Пламен Орешарски изтъква, че след кризата 1996-1997 г. до 2009 г. правителственият дълг е намалявал от над 125% от БВП до малко над 12 %. В 8 от тези 12 години той лично е ръководил управлението на дълга. Орешарски отчита, че през този период е постигнато рекордно за ЕС редуциране на дълговата тежест.

Той изразява съжаление, че от 2009 г. досега дългът се увеличава и очевидно тенденцията ще продължи. Пламен Орешарски изрази надежда да не поставим нов европейски рекорд - по бързо нарастване на дълговата тежест.

Експремиерът прогнозира, че първите осезаеми негативни ефекти ще се усетят в следващи мандати под формата на изтласкване на нелихвените от лихвените разходи, т.е. свиване на бюджетните кредити за публичната сфера. А в по-дългосрочен хоризонт ще дойдат и затруднения и оскъпяване на самото рефинансиране на дълга. Познато от 90-те години, който го е наблюдавал - една от предпоставките да стигнем до монетарната и финансова криза 1996 година, предупреждава още Пламен Орешарски.

Той признава, че винаги се е притеснявал от големите и продължителни във времето бюджетни дефицити, особено при действащия у нас Валутен борд. „За съжаление, след 2009 година бюджетните дефицити са практика, т.е. те вече станаха хронични. Преди това три български правителства водиха благоразумна фискална политика на малки дефицити или бюджетни излишъци", коментира Орешарски.
По мнението му, приватизацията и дългът не са алтернативи на бюджетните дефицити. Те са начини за неговото финансиране.

Самият министър се обяви срещу бюджетните дефицити, но не виждам да отстоява по-активно позицията си за фискална консолидация, заключи бившият премиер.