Преди 129 години в Берлин е посечен възторгът на българската нация, застанала пред свободата след вековното робство. В Германия е ревизиран предварителния мирен договор от последната Руско-турска война 1877-1878 г. Краткотрайният живот на Санстефанска България приключва.

На 3 март 1878 г. в Сан Стефано Русия подписва мир с Османската империя. Договорът възстановява Българската държава на политическата карта на Европа след почти петвековно отсъствие. За нейни граници се определят границите на създадената със султански ферман Българска екзархия през 1870 г. и включват земи, населени изключително с българско население.

На 1 юни 1878 г. в Берлин съобразно с Лондонското предварително споразумение на Русия с великите сили (Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Италия) започва конгрес, на който се решава съдбата на България.

Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Участват официални делегации от Русия, Австро-Унгария, Великобритания, Италия, Османската империя и Франция. В някои заседания участват представители на Гърция и Румъния. В Берлин присъстват и министър-председателят на Сърбия И. Ристич и председателят на Сената на Черна Гора Божо Петрович. На конгреса най-бурни са дискусиите по Българския въпрос, по въпроса за съдбата на Босна и Херцеговина и за бъдещето на Закавказието.

Решенията на Берлинския конгрес разпокъсват българската нация. От територията северно от Стара планина до р. Дунав и бившия Софийски санджак се формира Княжество България с площ 63 752 кв. км и с население около 2 000 000 души.

Тракия (Южна България) под названието Източна Румелия остава зависима от турския султан провинция и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Тук българите имат изключително мнозинство с 573 560 жители. След тях идват турците, българомохамеданите, гърците, циганите, евреите, арменците и т.н.

Одринско, Беломорието и Македония са върнати на Османската империя. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишкият санджак (Западните покрайнини)- на Сърбия.

Общо извън Княжеството остава територия около 150 000 кв. км с над 2 500 000 българи. По време на Възраждането българската нация има най-голям етнически масив на Балканите, а след 1878 г. остава с най-малка държава.

Върху Княжеството се стоварват всички финансови и икономически задължения, които Османската империя има към европейските държави.

Договорът остава в сила до Балканската война (1912-1913), но част от клаузите му остават неприложени или са насилствено променени в хода на събитията. Османската империя не провежда обещаните по чл. 23 реформи в областите, населени с християни, което е предпоставка за продължаване на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.

Вестта за подписването на Берлинския договор предизвиква масово недоволство. По-дейните българи не се задоволяват с писането на протести и възнамеряват да продължат националноосвободителната борба от Възраждането.

В Търново е създаден първият комитет „Единство". През лятото на 1878 г. мрежа от такива комитети бързо се разпростира в Северна и Южна България. Като ръководни центрове се налагат комитетите в София и Пловдив. Сред ръководните комитетски дейци са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Иван Евстратиев Гешов и др.

Най-острата реакция на решенията на Берлинския конгрес е Кресненско-Разложкото въстание. То започва на 5 октомври 1878 г. Голяма група въстаници преодоляват съпротивата на турския гарнизон в Кресна и много скоро почти цялото поречие на Струма е освободено. През ноември турските власти отстъпват Разлог и Петрич. Скоро обаче се изчерпват боеприпасите и оръжието.

Временното руско управление се дистанцира от въстанието, понеже Петербург не иска да нарушава Берлинския договор. Последните огнища на въстанието са потушени през май 1879 г.

Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.

Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи...