„Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата", гласи член 47(1) от Конституцията на Република България.

Редица са институциите у нас, които би трябвало да отговарят за закрилата на непълнолетните и да ги предпазват от това те да станат жертва на престъпление, още повече - да бъдат третирани като обект на търговия. Системата обаче явно отново не работи и както се оказва, дори след законови промени, търговията с деца не само не бива стопирана, а е и повече от лесна.

Баща, чието дете е било продадено, разбира се - без негово знание и съгласие, се свърза с news.bg. Той вече повече от година и половина се опитва да върне детето си по съдебен път, до момента без реален резултат.

Детето на Любомир е родено в столичната болница „Шейново" през октомври 2010 г.  Преди това той поддържа сериозна връзка с бъдещата майка, двамата дори обмислят да имат дете. Малко след като тя забременява обаче, започва да се отдръпва от него, на няколко пъти дори споделя, че не желае бебето. Мъжът я уверява, че ще се грижи за детето и тя не бива да се безпокои. Въпреки това партньорката му обявява, че „не иска да си проваля живота с дете" и в крайна сметка двамата се разделят, като тя все пак решава да запази бебето.

Още тогава започват съмненията на бъдещия баща за съдбата на нероденото му още дете.
„Разбрахме се, че поемам всичко, свързано с детето и тя няма да има никакви ангажименти. Опитах се само да я убедя да остане с бебето поне 2-3 месеца заради кърменето, но и на това не се съгласи. Продължихме обаче контактите си, за да я издържам до раждането. Уредих бавачка и купих всичко необходимо за раждането на детето. Преведох й по банков път 1500 лева за ВИП стая и избор на екип за раждането", разказва Любомир.
Притесненията му се задълбочават, след като малко преди определената дата за раждане жената му съобщава, че терминът й е объркан и ще роди по-късно. „Каза, че раждането ще е през декември, от което вече разбрах че става нещо", споделя бащата.

През това време родилката спира да отговаря на обажданията му и буквално изчезва. Мъжът е в неведение какво се случва не само с нея, но и с детето им. Подава молба за издирването на бебето, защото се страхува то да не бъде продадено или осиновено чрез заобикаляне на закона.
Решава и да се обърне към частен детектив, с помощта на когото разбира и ужасяващата истина - бебето е продадено за сумата от 5 000 лв. и няколко разходки на майката из столични магазини.

Признава го самата тя, след като той все пак успява да се свърже с нея. Пред властите обаче майката е категорична - бащата е друг - мъжът, който през това време е припознал детето. От тук започват и перипетиите на Любомир с институциите. Вече година и половина той се опитва да спечели битката за детето си, като стига и до съда.

За извършеното престъпление по чл.182б от НК - продажба на дете, е сезирана прокуратурата. Докато тече проверката й обаче, детето е осиновено от съпругата на извършилия припознаването в СГС, при това в едни доста кратки срокове.
Въпросът защо съд позволява осиновяване при положение, че тече прокурорска проверка, остава отворен.

Прокурор от Софийска градска прокуратура внася искова молба за оспорване на припознаването по случая на Любомир. Преди дни той обаче разбира, че наблюдаващият прокурор по делото е болен и е заместен от колега, който постановява, че щом детето си има семейство, искът трябва да се оттегли и по този начин делото бива прекратено.
Въпреки това Любомир е категоричен, че ще обжалва решението на съда и ще се бори за детето си.

Как работи схемата за покупко-продажба на деца у нас?
В случай, че двамата родители имат сключен граждански брак, мъжът автоматично се смята за баща на бебето. Ако обаче двойката живее на семейни начала, бащата трябва да припознае детето, което става елементарно - или с попълване на заявление в болницата, където детето е родено, или със заявление пред длъжностно лице по гражданско състояние. Впоследствие пътят към продажбата става лесен - майката се отказва от бебето, а припозналият го баща и съпругата му го осиновяват.

Оспорването на припознаването от страна на биологичния баща се оказва дълга и в конкретния случай вече година и половина безрезултатна битка.
Според новия семеен кодекс, приет през 2009 г., никой с изключение на майката и припозналият не можеше да оспорват припознаване, което съвсем лесно отваряше вратата за продажба на деца.

Заради проблема, с който се сблъсква, Любомир пише писмо до премиера Борисов. През декември 2010 г. се приема поправка - допълнение в член 66 на Кодекса, според която право на оспорване вече имат и прокурор и Дирекция социално подпомагане. След приемането на новата алинея 5 на практика обаче нещата не се променят съществено.

„Комуникацията" с институциите
Заради откраднатото и продаденото си дете Любомир е сезирал всички имащи отношения по случая институции. Всички те до момента не само успешно си „прехвърлят топката", а и изпадат в противоречие. Съдът, както стана ясно - приключва делото, защото явно смята, че няма данни за престъпление.

Две от институциите, имащи отношения по случая, а именно - Министерство на правосъдието, което е вносител на проекта за допълнение на Семейния кодекс, и Министерство на труда и социалната политика, отговарят с взаимопротиворечащи си становища. Според МП - „след като правото да оспорват припознаването по съдебен ред е предоставено както на Дирекция социално подпомагане, така и на прокурора, считаме че ако има заинтересовани, които имат основание за такова оспорване, извън лицата по чл. 66(1) от СК (това са майката, извършилият припознаването и детето, след навършване на 14 годишна възраст), могат да се обърнат към ДСП или към съответния прокурор, които да упражнят предоставените им правомощия по закон".

В МТСП, към чието подчинение са Дирекциите за социални подпомагане, обаче отговорят, че „с реализираните през месец декември 2010 г. промени в Семейния кодекс се регламентира правото на прокурора или Дирекция Социално подпомагане да оспорят извършено припознаване. Тази разпоредба няма за цел да обезпечи правото на трети лица да оспорят извършено припознаване, а цели да осигури възможност припознаването да се оспори от ДСП или прокурора, когато има доказателства, че припознаването не е в интерес на детето."

След получаването на противоречащите си мнения Любомир се обръща към министър-председателя. Отговорът на Министерски съвет гласи следното: „МС в резултат на разпоредена актуална проверка чрез компетентните институции е уведомен за констатациите от извършеното проучване по поставените от вас въпроси".
Становището на председателя на правната комисия на НС съвпада с това на МТСП - оспорване може да има само тогава, когато припознаването не е в интерес на детето. Набиващият се на очи въпрос, а именно кой решава кое е в интерес на детето, не получава отговор.

Становището на председателя на правната комисия на НС Искра Фидосова съвпада с това на МТСП - оспорване може да има само тогава, когато припознаването не е в интерес на детето.
„Обърнах се към председателя на НС с мнение, че лишаването от право на оспорване на припознаването е противоконституционно и е в интерес на организираната престъпност, от което следва, че законът отново трябва да бъде коригиран, но отговор на последва. С такова мнение по-късно се обърнах и към всички юристи от ПГ на ГЕРБ - отново никаква реакция", разказва още Любомир.

Междувременно, месеци наред държавата не може да открие извършилия припознаването и съпругата му, за да им връчи съдебните книжа.
„Забележете, че не става въпрос за братя Галеви, а за семейство, което гледа две малки деца, има постоянен адрес и поне единият родител от двамата работи някъде", изтъква Любомир.

Той се опитва да получи и становище от детски психолог за това какви са разумните срокове за решаване на подобни казуси, като не се създават ситуации, опасни за психическото здраве и развитие на дете, което участва в спор за попечителство и явно ще порасне, докато казусът се разреши.
„Всички специалисти, към които се обърнах за платено становище обаче отказваха, като изглежда се страхуват да си кажат мнението", отбелязва Любомир. След това той отново търси за съдействие МТСП. Отговорът от Агенцията за социално подпомагане е, че „нямат установена практика да възлагат на други специалисти или институции становища по индивидуални въпроси, след което да ги предоставя на гражданите за обслужване на техни лични интереси."

Вече близо две години Любомир води борба да докаже, че е родител на собственото си дете, което дори не е виждал. Въпреки ситуацията „Параграф 22" обаче той не се е отказал да търси правата си на баща.