Представата за исляма като варварска религия, която битува в много европейски страни, е дълбоко погрешна, изживяла времето си.

Тя е резултат от една доктрина, наложена от европейските държави още от епохата на Средновековието, когато започват контактите и първите сблъсъци между европейци и мюсюлмани, резултата от кръстоносните походи.

Това каза на лекцията, посветена на ислямските секти в България и възможните им деструктивни прояви н.с. I степен д-р Богдана Тодорова от Института за философски изследвания при БАН.
Тя участва в организираната от Богословския факултет на СУ национална конференция на тема „Вероизповедания и нови религиозни движения в България - проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз".

Тодорова уточни, че ислямът не означава непременно джихад.
В тази връзка Коранът не трябва да се разглежда като книга, която стои в основата на Свещената война, а като цялостна книга с религиозно и философско съдържание.

Изострянето на отношенията между християни и мюсюлмани е провокирано до голяма степен от европейската експанзия през Средновековието и следващите епохи, уточни Тодорова.
Защото налагането на европейския хегемонизъм в глобален мащаб води до постепенна маргинализация на мюсюлманското общество и неговото ожесточаване, допълни тя.

Колкото до Балканите, тук въпросът е по-сложен според Тодорова.
На Балканите ислямът, наложен след османското завладяване през 14 век, отдавна е станал част от религиозната, етническата и политическата мозайка с всички произтичащи то това последици, уточни Тодорова.

В България мюсюлманите се делят на няколко категории - привелото исляма заварено на Балканите турско население - татарите, насилствено ислямизираните през различни периоди българи и такива, които са приели доброволно или поради други съображение исляма.

Като цяло, мюсюлманите в България, в момента около 1 200 000, заедно с циганите, изповядващи исляма, са сунити.
80 % от мюсюлманите са сунити, уточни Тодорова.

Тя допълни, че освен тях съществува компактната маса около 200 хиляди казълбаши, които са шиити, обединени в миналото от религиозния орган на бекинташите - ордена на еничарския корпус.
Те имат собствени ритуали, обредни трапези и посвещавания.

Колкото до деструктивните етнически процеси на Балканите по отношение на турците в България след освобождението, българските правителства са провеждали непоследователна политика, уточни Богдана Тодорова.

Берлинският договор от 1878г., Букурещкият мирен договор от 1913 г. и Ньойският мирен договор от 1919 г. позволяват Турция да се застъпва за правата на мюсюлманите в България.
До 1934 г. Турция е имала право да се намесва при избора на главен мюфтия на мюсюлманите в България.

Особено непоследователна е била политиката спрямо българските турци след 1950 г. като през 50-те и 60-те години епизодично са подемани кампании за смяна на турско-арабските имена.

Апогеят на целия този процес настъпва през 1985 г., когато се пристъпва  към тотална смяна на турско-арабските имена на българските мюсюлмани с български имена.
След 1990 г. се тръгва по обратния път - връщане на турско-арабските имена.

Оттогава постепенно българските мюсюлмани получават най-големите права, които са имали някога през Третата българска държава, уточни Тодорова.
Тя допълни, че именно тогава започва въздействието на турски и арабски фондации, които проповядват своите доктрини в определени региони на страната.

На провелата се ислямска конференция в България на 20 ноември 2005 г. се е поставило искане на мюсюлманите казълбаши - шиити, за избирането на отделен главен мюфтия за казълбашите.

Въпреки всичко до момента не можем да говорим за реални деструктивни действия, въздействия на секти върху българското мюсюлманско население, а говорим за потенциални рискове.

Тук н.с. Богдана Тодорова допълни, че врагове са не тези, които застъпват своето религиозно вероизповедание, а тези, които използват религията като символ на конфликт, разрешаване на политически, етнически, икономически въпроси.