Депутатите приеха на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.

Митничарите "ще арестуват кротко", без събаряне на нарушителите на земята, стана ясно от думите на заместник-финансовия министър Владислав Горанов.
В случая става въпрос за налагане на административна мярка, по време на която на лицето да бъдат изискани обяснения, поясни той.

Ако има категорични и основателни съмнения, че е извършено престъпление и има опасност лицето да се укрие, тогава вече митническите органи ще се обърнат или към полицейските органи, или към наблюдаващ прокурор, за да бъде заменена тази административна мярка с мярка за неотклонение, подчерта Владислав Горанов.

Въпреки това и митническите служители ще имат възможност да използват белезници.

Със създаването на митническо разследване финансовото ведомство цели положителен финансов резултат. Горанов поясни още, че най-вероятно митническото разследване ще стартира с по-малко разследващи митничари от необходимите 250-270.

Скептичен към ефекта от закона беше социалистът Румен Петков.

Управляващите имат за цел да симулират пред европейските партньори приемането на радикални мерки за осъществяване на контрол в митниците, които няма да дадат никакъв резултат, посочи ексвътрешният министър. Митническата служба няма потенциал и няма отговорност за задържаните административни лица, подчерта Петков.

Според него в митниците няма подготвени служители, които да извършват разследвания.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците доразвива предвидените със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс промени, предвиждащи разширяване кръга на разследващите органи по досъдебните производства чрез създаване на института на разследващия митнически  инспектор.

Тази процесуална фигура не е нова за българското наказателнопроцесуално право, тъй като подобен нормативен подход е бил възприет и в предишни редакции на Наказателно-процесуалния кодекс от 1999 г. и 2000 г. чрез включване на митническия дознател сред кръга на разследващите органи.

Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления отговаря в максимална степен на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската Комисия по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи" и Глава 25 „Митнически съюз".

Препоръките са давани последователно, както в няколко доклада на ЕК за годините от 2002 г. до 2004 г., така и в последния Междинен доклад по Механизма за сътрудничество и оценка за  България от 18 февруари 2011 г.

Подобни правомощия за разследване на митнически престъпления са предоставени на митническите администрации в почти всички държави - членки на ЕС. Същността на утвърдения вече в европейските страни модел на митническо разследване е осигуряването и запазването на връзката между органа, установил съответното митническо престъпление, и органа, осъществяващ разследването по него.

Законопроектът предвижда разследващите митническите инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления - митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система.

Заложената в законопроекта концепция разглежда разследващите митнически инспектори като част от митническата администрация, но същевременно създава и разграничение от функциите, които по принцип изпълнява митническата администрация.

Като част от тази администрация те нямат същите функции по контрол за спазване на специфичното национално и общностно митническо и акцизно законодателство и по противодействие на митническите и акцизните закононарушения, характерни за Агенция „Митници".

За гарантиране законосъобразността на действията на митническите органи и предвид конституционните изисквания е предвидено, че при задържането на лице може да му бъде ограничавано единствено правото на свободно придвижване, но не и други законоустановени права, като срокът на задържане не може да бъде повече от 24 часа.

В законопроекта е предвидено въвеждане на „правото да бъдеш изслушан" в рамките на административното производство по издаване на решения от митническите органи във връзка с  прилагането на митническото законодателство.

С въвеждането на този институт ще се постигне хармонизиране с европейското законодателство с оглед изискванията на Европейската комисия, като ще се постигнат и целите на института - защита на правата и интересите на лицата с оглед еднаквото прилагане на закона и изчерпателност при събиране на доказателствата в образуваното административно производство от митническата администрация.