За създаване на регистър на културното наследство настоя зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев на пресконференция по повод приключване на проекта "Повишаване на административния капацитет на служителите от МВР за превенция и разкриване на престъпления, свързани с културното наследство на Република България", финансиран от ЕС чрез Европейския социален фонд. Силовият министър сравни задачата по опазването на културното ни наследство с охраняването на банка. "Утре, когато нещо изчезне, ние не знаем какво точно е имало и какво точно е изчезнало", обясни той във връзка с необходимостта от създаването на такъв регистър. Гунев е на мнение, че държавата трябва да търси европейски средства за изграждането му, ако искаме МВР да си върши работата и да разкрива по-добре престъпленията, свързани с културни ценности.

България разполага с третото по обем културно наследство в Европа. Гунев обяви основните цели, постигнати чрез реализирания вече проекта. Освен повишаване на капацитета на служителите на МВР, е била разширена базата данни на МВР, така че да обхване и откраднатите артефакти и да подпомогне работата на силовото министерство за разкриване на този тип деяния.

Министерството на културата има регистър  на движимите културни ценности, стана ясно от представителя на дирекция "Културно наследство, музеи и изобразително изкуство" към министерството Уляна Малеева. Засега обаче той почти не е попълван. В момента Културното министерство изпълнява проект за създаване на регистър с общ софтуер по програма ОПАК. До края на годината в рамките на проекта се очаква да започне създаването на платформа с общ софтуер между музеите и Министерството на културата.

Стойността на проекта в 376 718 лв.

С реализацията на проекта е създадена информационна система за издирване на културни ценности, норматив, регламентиращ взаимодействието между МВР и институциите. Със средствата по проекта са обчуени служители на МВР, Културно министерство, ДАНС и други институции, ангажирани с опазване на културното наследство.

По време на пресконференцията Атанас Стефанов, представител на Общество "Приятели на Русия и православния свят" взе думата и определи проекта като "недовършен". Според него има много пропуски, а "Криминална полиция" не си е свършила достатъчно добре работата, визирайки строежа на "Лъвов мост", за който Стефанов е повдигал темата и на други събития.  "Имаме над 100 сигнала до Криминална полиция, до главния прокурор, до градска прокуратура, до министър Петър Стоянович( б.р - министърът на културата от предишното правителство)", посочи Стефанов. Според него се е извършило "голямо престъпление" и унищожаване на културно наследство.  "Около 6 декара археология се разруши при разкопките на Лъвов мост", продължи Стефанов и изтъкна, че има снимки за доказателство.

Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински се намеси и опроверга казаното от Стефанов като съобщи, че лично е ходил на проверка, за да види какво се случва там. Проверена е документацията и работата на терен. "Колегите са си свършили перфектно работата", категоричен бе той.

Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров приветства Стефанов за активната гражданска позиция, но същевременно призова: "Нека да не изземваме функциите на компетентните органи". Дали има престъпление или не, кой си е свършил работата или не, по думите му, могат да определят институциите. Иначе, по повод проекта Лазаров поддържа тезата, че народ, който не си знае и пази културното наследство, няма добро бъдеще.

"Това е първата крачка, но тя е малка и трябва да направим още много", обяви Павел Тодоров, член на УС на Асоциацията на търговците на произведения на изкуството. Следващите стъпки са свързани най-вече със Закона за опазване на културното наследство. Той трябва да бъде ясен за всички - когато е познат един закон, той по-лесно се спазва, смята Тодоров.

Началникът на сектор "Културно-исторически ценности" към ГДКП Ангел Папалезов представи разработената база данни, която е по примера на карабинерите. До този момент издирването на културни ценности винаги е ставало чрез хартиени документи и не е имало възможност за електронизация на този процес.

Сега вече, по примера на италианците, е раразботена електронна база данни, в която са включени и служителите от всички музеи, Агенция "Митници", търговците и колекционерите на културно наследство.

Около 80% от престъпленията срещу културното наследство у нас са срещу собствеността - най-често кражби, обяви Папалезов.  За ефектите от новата база данни той даде за пример отново италианците. След 2001 г.,  когато при карабинерите влиза базата данни, кражбите на ценности намаляват с 30-40% в рамките на 2 години.

Към интернет платформата ще имат достъп и потребители извън системата на МВР. Влизането в системата обаче няма да бъде свободно, а само чрез електронен подпис.  Потребители ще могат да се регистрират и да получат своя уникален електронен подпис на сайта https://kitz.mvr.bg.