1150-годишнината от създаването на славянската писменост и моравската мисия на светите братя Кирил и Методий събра в аулата на Софийския университет „Климент Охридски" държавници, дипломати, духовници, представители на академичната общност, много студенти и ученици.

„Събрали сме се не само да честваме годишнината, но и да открием сърцата си за това, което сме били, което сме, което със сигурност ще бъдем", заяви държавният глава Росен Плевнелиев и подчерта, че почитането на делото на солунските равноапостоли не е от днес и не е от вчера.

„То започва от времето, когато техните ученици Климент, Наум, Ангеларий и още мнозина други, чиито имена историята не е успяла да съхрани споделят трънливия, но свят път на апостолството. Най-напред от Константинопол до Великоморавия, за да отнесат там вече книжовното българско слово и славянска култура, преведена от гръцки на български. След това от Великоморавия до Ватикана, за да защитят пред епископите във Венеция и Светия папски престол правото на славяните да имат църковна служба, да развиват своя култура и всестранен духовен напредък на своя език, а не на признатите дотогава предимно гръцки и латински", припомни президентът.

Плевнелиев отбеляза, че прославата на делото на солунските първоучители не спира и през дълбоките робски векове, а през Възраждането то се нарежда сред най-мощните етносъзидателни фактори.
Той изтъкна и важната роля на кирило-методиевото дело за по-нататъшното развитие на литературата и културата.

Светът отдавна знае, че старобългаристиката е в основата на славистиката. Кирил и Методий съставят азбуката на основата на старобългарския език и на този език, който очевидно са познавали и са говорели съвършено, са превели основните богослужебни книги, с които са осъществили и моравската си мисия. Като активни дейци на вече изградена школа, само десетилетие и половина по-късно, техните ученици, начело с Климент Охридски осъществяват след Великоморавската и българската Кирило-методиева мисия", посочи президентът и подчерта, че те намират закрила и отлични условия за работа не другаде, а в Борисова и Симеонова България, чийто цивилизационен шанс тогава е да бъде управлявана от високообразовани и мъдри владетели.

„Това обстоятелство се оказва решаващо за създаването и развитието и на други славянски литератури. Върху основата на кирилометодиевото дело се развиват могъщите Преславска, Охридска, а по-късно и Търновска книжовни школи. Чрез тях се осъществяват и основополагащите за създаването и развитието и на руската литература и култура Първо и Второ мощни и решаващи български влияния", изтъкна Росен Плевнелиев.

Той припомни, че именно това бе специално подчертано и от самия руски патриарх Кирил при миналогодишното му посещение у нас и в президентската институция. „Той каза именно това и благодари за това", подчерта Плевнелиев.
„Показателен е фактът, че след завладяването на Балканите от османците евтимиевите ученици Киприян и Цамблак оглавяват последователно руската църква", отбеляза още Плевнелиев.

„А в по-глобален, в европейски и дори в световно-цивилизационен план, продължи той - с възможността, която осигурява на българския народ през 9-ти и 10-ти век да развие своя мощна собствена култура, делото на Кирил и Методий предлага и друга, бих казал - съдбовна и глобална възможност. Това е перспективата не само за собствено културно и държавно развитие, но и за приобщаване към света на развитите европейски цивилизации, което ще рече и за споделяне на общи високи европейски ценности."

Държавният глава изтъкна, че тези обстоятелства дават основанието на папа Йоан Павел Втори да ги канонизира за съпокровители на Европа.
„Те именно определят и непреходното значение, което това дело ще има в духовния, социалния и въобще цивилизационния път на обществото ни и сега и в бъдеще като достоен член в семейството на цивилизованите народи, където ни поставиха светите братя Кирил и Методий", каза още президентът.

Той съобщи, че е съставена богата програма за честванията, че ще бъдат отбелязвани освен у нас и в Германия, Австрия, Словакия, Рим и коментира: „това показва амбициите на българското духовенство, на българската държавност да пазим и да умножаваме".

Плевнелиев подчерта, че целта е не просто само да почетем великото дело на светите първоучители солунските братя Кирил и Методий и не просто само да си припомним двете стихчета: „Върви, народе възродени! Към светли бъднини върви!", но преди всичко да се върнем в основите на това какво сме ние - в нашите сърца,в нашата държавност, в нашата законност, в нашата гражданска позиция, в нашите деца, в нашето бъдеще. „А това какви сме ние се решава само по това какви сме били", добави президентът.

По време на тържеството на знаменоска от класическата гимназия й прилоша. Охраната на държавния глава изреагира светкавично, здравният министър Десислава Атанасова се притече на помощ и извика по телефона медици. Екипът се отзова бързо и стана ясно, че на момичето му е паднало кръвното.