маликиИракският министър-председател Нури ал Малики ще запази поста си за още един мандат, след като представителите на основните политически сили в страната постигнаха договорка помежду си и така прекратиха продължилата 8 месеца криза. За това съобщи АП.

Междуособиците парализираха работата на държавните институции, дадоха нова увереност на бунтовниците в Ирак и изгониха потенциални чуждестранни инвеститори. Поддържаната от сунитите светска коалиция, която се противопоставяше на ал Малики, в крайна сметка прие да влезе в правителството.

„Най-накрая, за щастие, приключихме. Всички групи ще участват", заяви пред АП кюрдският депутат Махмуд Отман, който взе участие в продължилите до късно в сряда преговори. Представител на сунитската коалиция „Иракия" потвърди постигнатата политическа сделка.

Договореността предвижда изпълняване на част от исканията на кюрдите и „Иракия", която е водена от бившия премиер Аяд Алави. Американските представители в Ирак изразяваха опасения, че без подкрепата на сунитското малцинство насилието в страната ще се увеличи значително.

От Белия дом приветстваха успешния край на преговорите, като го определиха като „голяма стъпка напред", подчертавайки, че винаги са смятали за най-добър вариант да бъде формирано правителство с участието на всички религиозни и етнически групи.

Вторият мандат на ал Малики, обаче, подчертава и друга тенденция в днешен Ирак - засилващо се иранско влияние. Техеран стои зад „сдобряването" на премиера с анти-американския религиозен лидер Муктада ал Садр, който има 40 депутати в новя парламент. Двамата шиити бяха врагове в миналото.

Все още е неясно каква ще е ролята на ал Садр и неговата хардлайнерска шиитска фракция в новото правителство, а също и дали самото му присъствие няма да срине връзките със Запада в областта на сигурността и търговията. Един от лидерите на „Иракия", Салех ал Мутлак, директно обвини Иран, че страната е оказала натиск за преизбирането на Нури ал Малики.

Политическото споразумение в Ирак предвижда „Иракия" да избере говорител на парламента и специално за партията на Алави ще бъде създаден съвет по сигурността, за който, обаче, все още не е ясно много. Освен това, законът, забраняващ бивши членове на „Баас" (партията на сунита Саддам Хюсеин) да работят за държавата, ще бъде отменен. Към този момент не е ясно каква ще бъде персоналната роля на Алави в управлението.

Кюрдите, които играят ролята на балансьор в управлението на Ирак от падането на Саддам Хюсеин от власт, запазват президентското място на Джалал Талабани. По конституция, той има почти изцяло представителни функции. Все още не е известно какво още са спечелили от етническото малцинство на масата на преговорите.

Кюрдите искаха гаранции за провеждането на референдум за властта в богатия на нефт район около Киркук, разположен в „бермудски триъгълник" между тях, етнически турки и централната власт.

Първоначално от „Иракия" искали президентското място, но шиитите и кюрдите вече били поделили премиерския пост и този на държавния глава. „Нямахме избор, те щяха да управляват с нас или без нас", коментира представител на „Иракия". Американските представители направиха множество опити да направят Алави президент, но неуспехът им е показателен за намаляващото им влияние в страната.

„Иракия" се възползва от разочарованието на сунитските гласоподаватели и получи 91 места в парламента, с две повече от блока на премиера ал Малики. Въпреки победата си, партията на Аяд Алави не успя да събере нужното мнозинство за формиране на кабинет. Това проправи пътя на премиера към втори мандат след като той успя да изглади конфликтите си с останалите шиитски водачи (сред които е и имащият 40 депутати Муктада ал Садр).

Нури ал Малики се появи на политическата сцена преди четири години като компромисен кандидат по времето, когато шиити и сунити се избиваха взаимно по улиците на иракските градове. Той внесе известна стабилност в страната.

Критиците му са на мнение, че е управлявал с прекалено твърда ръка и е съсредоточил около себе си прекалено много власт. Неговата убеденост във върховенството на закона беше поставена под сериозна въпросителна от тях след като стана ясно, че затворници са били измъчвани от силите за сигурност в страната.