Във вторник ДПС ще направи предложение за решение на Народното събрание, което да отмени избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това заяви по време на брифинг лидерът на партията Лютви Местан.
След като господин Делян Пеевски заяви, че никой и нищо не стои по-високо от националната сигурност на страната, с което обоснова готовността си 42-то Народно събрание да преразгледа решението си за избирането му за председател, ние ще инициираме още във вторник предложение за решение на Народното събрание, с което да се отмени решението за избор на председател на ДАНС. Ние бихме искали това решение на Народното събрание да се гласува като точка първа от дневния ред в седмичната програма още в сряда, каза Лютви Местан.
По думите му, Пеевски всъщност казва ясно, че няма да позволи на Цветанов и на Борисов и на ГЕРБ като цяло, да използват неговата личност, за да реализират стратегията си за бърз реванш.
ГЕРБ нямат право на реванш, нито бърз, нито бавен, защото реванш за ГЕРБ означава реванш на незаконните подслушвания. Означава реванш на престъпните схеми на предишната власт, заяви Местан и добави: ГЕРБ загубиха властта, но престъпните метастази на тази партия продължават да разяждат клетъчната структура на демократичното ни общество.
В този смисъл днешното изявление на Делян Пеевски елиминира само едно от основанията за разгръщане на стратегията за дестабилизация на страната. Нямаме съмнение, че ГЕРБ ще продължат с тази деструктивна линия, защото това е техният стил и стратегия, изтъкна още лидерът на ДПС.
Местан подчерта и че отговорността за това, че не се случи дебат в парламента при избора на Делян Пеевски няма как да се търси от политическите сили, които останаха в залата.
Държавният глава Росен Плевнелиев обвини мнозинството в 42-то Народно събрание, че е избрало председател на ДАНС без дебат. Аз искам да попитам - кога през последните 23 години, ръководителят на която и да е специална служба в България (ДАНС е от пет години, но НСО е от 23 години, НРС - от 20 години) - кога ръководителите на тези специални служби са били избирани с дебат? С какви дебати г-н Росен Плевнелиев назначи директора на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Драгомир Димитров, както и на ген. Коджейков за шеф на НСО?, запита Лютви Местан.
За първи път председател на специална служба, каквато несъмнено е ДАНС, се избира публично, и ще се избере публично и следващият председател на ДАНС. А отговорността за това, че не се случиха дебатите в парламента, няма как да бъде на политическите сили, които останаха в залата. Питайте тези, които напуснаха заседанието на парламента, защо не е имало дебат, каза още лидерът на ДПС и добави, че очаква президентът да зададе този въпрос на ГЕРБ на заседанието на КСНС в четвъртък.
vesso65
на 16.06.2013 в 11:44:08 #7А това не е ли в нарушение на закона? Веднаж избран, шефа на ДАНС пада само ако сам си подаде оставката!!!
dddddd
на 16.06.2013 в 04:33:24 #6Каквото каже ДПС няма проблеми, Атака винаги ще подкрепи. За спасението на България.
Зъболекаръ
на 16.06.2013 в 03:37:39 #5Искат да го върнат в парламента, пардон в кочината....
Hlebarkata
на 15.06.2013 в 21:51:22 #4OT TUKA SE POCNA AMA DA VIDIM KAK SA SVARSHI През ноември 1989 г. Ричард Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, изнася лекция в Унгария, на която присъстват и български висши държавни икономисти. През март 1990 г. българското правителство, в лицето на премиера Андрей Луканов, се обръща към Ричард Ран с молба за "техническа помощ" за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвят национална стратегия в обем 600 страници[1][2] за икономически растеж и преход към пазарна икономика. През август американският екип прекарва в България няколко седмици заедно с група български специалисти, за да уточнят детайли и срокове.[3] Българската група в работните срещи е ръководена от проф. Иван Ангелов, икономически съветник на правителството, и участват още 29 български икономисти, сред които професорите: Димитър Шопов — заместник-председател на Комитета по труда и социалното осигуряване; Иван Ангелов — старши икономически съветник на министър-председателя; Илия Георгиев — Икономически институт на БАН; Лилия Каракашева — главен директор в Министерството на външноикономическите връзки; Милчо Стоименов — ВИИ „Карл Маркс“; Огнян Панов — директор на Института по държавно и стопанско управление; Стефан Стоилов — министър на икономическата реформа; Тодор Вълчев — Икономически институт на БАН, както и икономистите: Атанас Папаризов — генерален директор в Министерството на външноикономическите връзки; Боян Славейков — Икономически институт на БАН; Валери Борисов — икономически съветник в Министерството на икономиката и планирането; Венцислав Антонов — ВИИ „Карл Маркс“; Венцислав Димитров — Икономически институт на БАН; д-р Генчо Димов — старши икономист в Министерството на външноикономическите връзки; Георги Панков — заместник-министър на икономическата реформа; д-р Димитър Иванов — Икономически институт на БАН; Димитър Костов — заместник-министър на финансите; Емил Хърсев — ВИИ „Карл Маркс“; д-р Иван Костов — ВМЕИ „Ленин“; д-р Иван Пушкаров — Икономически институт на БАН; д-р Найден Найденов — заместник-министър на икономиката и планирането; д-р Невяна Кръстева — научен сътрудник в Министерството на външноикономическите връзки; д-р Никола Гълъбов — Икономически институт на БАН; д-р Огнян Пишев — старши икономически съветник на президента; Румен Аврамов — Икономически институт на БАН; д-р Румен Георгиев — генерален директор на „Минералбанк“ Стою Дулев — заместник-министър на икономиката и планирането; Татяна Хубенова — Икономически институт на БАН; Христина Вучева — Научно-изследователски институт към Министерството на финансите.[4]. Голяма част от тези икономисти са били членове на БКП, а много от тях впоследствие заемат министерски кресла в различни правителства. Народното събрание приема проекта с ръкопляскания. Всеки народен представител получава по едно копие от доклада, а Андрей Луканов заявява, че „програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите“. Финансирането на превода, редакцията, оформлението и отпечатването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България е извършено от фирма "Програмни продукти и системи"[5] и от МINТЕСН Согр. (САЩ) по идея на президентите на двете фирми Рашко Ангелинов и Сам Трендов с "любезното съгласие" на д-р Ричард Ран. Преводът е публично достъпен, а доброволни заплащания за него се използват за благотворителна цел.[1] Стратегия Националната стратегия предвижда до края на 1990 г.: да се изготви приватизационна програма, написана от Ричард Ът, вицепрезидент на Националната търговска камара, която е спонсорирала проекта; да се започнат основни парични реформи; да се позволи свободна обмяна на чужди валути; да се премахне контролът над заплати и цени; да се предприемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населението от трудностите; да се съгласува данъчна реформа, изготвена от заместник-министъра по данъчната политика); да се пригоди търговският закон от 1896 г. към тогавашните бизнес дела — пригоден е за един месец от 70-годишния адвокат г-н Стюарт; да се преразгледа Законът за социална политика — редактиран от американския социолог Чарлз Мъри. Предвидени са били също така точни срокове за изпълните на тези мерки. Реализация Следващите правителства според някои източници отхвърлят[6], а според други приемат[7] някои от начертаните основните икономически реформи в нея. Според Ричард Ран,[8] България прахосва годините до 1997 година в политически хаос. В този период България от 29-то масто по БВП слиза[източник? (Поискан преди 33 дни)] до 66-то място през 2003 г., 70-то през 2005 г. и 75-то място през 2009 - 2010 г.[9][10] В свой анализ за прехода към пазарна икономика д-р Петер Бахмайер, доктор на философските науки, историк и политолог от Института за Източна и Югоизточна Европа във Виена, констатира, че при изпълнението на стратегията на Ран и Ът „бившия комунистически елит участваше в неолибералния проект и ста[в]а част от международната финансова система“. Бахмайер намира проблеми в реализацията на прехода: „ Шоковата терапия през първата половина на 90-те доведе до размиване и отслабване на икономическото ръководство и на потенциала от експерти, до дестабилизиране на финансовата система, до разстройване на националната инфраструктура и до фалит на производството и поражения върху научно техническия потенциал. В процеса на приватизацията некомпетентност или злонамерени инвеститори разрушиха производствения капацитет на страната. Земеделието беше доведено до липса на оперативност чрез прибързано разпускане на земеделските производствени кооперации (ТКЗС) и връщане на земята на бившите собствени
Hlebarkata
на 15.06.2013 в 21:25:26 #3ako nekoi ne e shvanal ce tva e porednata politickeska postanovka naci e palen ama palen IDIOT
europe
на 15.06.2013 в 21:14:30 #2Айде ги разкарвайте тия ,че вече не мога да ги гледам, резняка хвана кокъла и не пуска, но ще го пусне - народе събуди се не искаме ново робство. За чиста и свята Република.
posredstven
на 15.06.2013 в 20:54:11 #1A T И Л А | 15.06.2013 19:39 ---- мушмуло спиш вече повече от 20 год от много време нас вече ни управляват от ЦРУ.. От времето на Соломон Паси ако трябва да съм точен