Студенти по икономика, политология международни отношения и други  обществени науки в СУ, УНСС и НБУ се опитаха в присъствието на президента Георги Първанов да сглобят мозайката на прехода 20 години по-късно и разсъждаваха дали са изгубеното поколение, кои са новите млади, какви обрати са настъпили в ценностите.

Основен проблем на българската демокрация не е бедността, нито корупцията, а ненаказуемостта, липсата на върховенство на закона, заяви един от участващите в кръглата маса студенти.

Провокиран от темата, президентът каза, че във всички тези 20 години  на прехода винаги е имало опити лостът съдебна власт да се използва за политически натиск.

По думите му, определени среди са на път да осъдят бившия министър-председател за това, че „някой някъде преместил една папка".
Той постави в въпроса „защо не се действа така смело" спрямо един от символите на прехода - мутрите и спрямо босовете на организираната престъпност.

„Все пак продължавам да оставам с впечатлението, че босовете остават  недосегаеми." - добави Първанов.

Той определи реформите от времето  на прехода като бавни и като „изначално сгрешени".

Според думите му, за разлика от другите източноевропейски страни, България била започнала прехода към пазарна икономика с ликвидация и разбила стопанството си на хиляди парчета.

„Ние започнахме противно на науката и практиката с реституция и създаване на рентиерска класа, после приватизация, която беше направена по порочен начин." - каза Първанов.

80-90 процента от хората имат усещането за несправедлив преход, че те не просто са ощетени, а са ограбени, добави президентът.

Според него, проблемът на българската политика е, че не е ангажирана с реалните проблеми на хората, „тя е ангажирана с лични проблеми".

Той заяви, че България има разработени 2000 стратегии за тези 20 години преход, но няма общоприета единна стратегия.

„Много по-трудно е да се прави програма за управление, когато няма  стратегия." - отбеляза Първанов

Според него, политиката се кърпи ден за ден, а „това не е политика, това може да го прави всяко служебно правителство".

Една от постоянните идеи на прехода е идеята да силната ръка, посочи още Първанов и каза, че  силната ръка идва тогава, „когато има интелектуална  слабост, слабост на управленска визия, когато нямаш какво да предложиш".

„Силната ръка може само за мачка, да налага едно или друго решение, но със сила няма да излезем от кризата, трябва силна вола а не силово политическо действие." - коментира Първанов.

Той подчерта важността на приоритетите.

По думите му, инфраструктурата е приоритет, но въпросът е кой от приоритетите е ключов, какво ще издърпа българската икономика.

Енергетиката според Първанов не се приема защото някой е решил, че е негова лична кауза, а образованието и новите технологии не личи по бюджетната рамка да са приоритетни.

Според него, чуждите инвестиции са ни необходими, но тава „не може да е мостът, не може да е ресурсът, който да изтегли страната напред".

Държавният глава каза, че една от причинете за лошия административен капацитет е принципът на подбор в администрацията, който по думите му винаги е бил партиен и клиентелистки.

Той заяви, че в обществото се подменя въпросът как се управлява с това кой управлява.

„За демократите е важно как, за носителите на тоталитарното начало е важно кой." - каза Първанов.

Според него, има хора за които конфронтацията е хранителната среда за политиката, а не сблъсъкът на управленски концепции.

Като единствена област,  за която равносметката на прехода е положителна, той посочи външната ни политика и припомни  освобождаването на медиците, изявлението на папа Йоан Павел ІІ, че не вярва в българската следа, избирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО.

„Развихме и утвърдихме европейски тип външна политика." - смята държавният глава.