Президентът на САЩ заяви, че САЩ не са застрашени от нова рецесия.
Не смятам, че сме заплашени от нова криза. Над нас обаче е надвиснала опасността да не се възстановим достатъчно бързо, за да може да решим проблема с кризата в заетостта и да помогне на всички страдащи от това, каза Обама в интервю за телевизия Си Би Ес.
Държавният глава призова за повече мерки, които да предотвратят подобно забавяне.
Според него проблемите на САЩ не са такива като тези на Гърция и промените, които Вашингтон трябва да направи, са много по-малки в сравнение с нужните на други държави.
Извадки от интервюто са публикувани на сайта на медията, а цялото ще бъде излъчено в неделя.
Междувременно проучване на общественото мнение сред американците показва, че те не са доволни от начина, по който президентът Барак Обама се справя с проблемите на икономиката.
По-малко от 30% - едва 26 процента от сънародниците му смятат, че той работи успешно в тази насока. От средата на май досега Обама е изгубил 11 процента от подкрепата на американците в това отношение.
USD
CHF
EUR
GBP
Патилан
на 19.08.2011 в 13:29:47 #10Има проблем с Долара, Има проблем с Европа, Световен икономически проблем създаден искуствено да изиска нов световен ред и нова валута разбира се. Проблемът на САЩ идва когато юдеите я превземат с Федералнитя Резерв- 1913 г. Федералният Резерв, чийто длъжник е държавата САЩ – цели същата да фалира! И тогава следващата цел е революция и налагането на новия световен ред, който подготвят не от вчера. Кризата може да се реши с крайни мерки от страна на правителството. Но такива няма да бъдат взети тъй като това означава да вкарат Уолстрийт по затворите. А както знае те назначават и президента им и всички други. Има реалистичен и фантастичен начин закъсалите държави да се справят с дълговите проблеми. Реалистичният - да кацнат извънземни и да започнат да купуват облигациите им..
pusi
на 19.08.2011 в 08:21:00 #9Какво друго да каже черният
Ivan Костофф
на 18.08.2011 в 12:21:09 #8Интервю на известния политик Збигнев Бжежински, който прави мрачни прогнози за бъдещето на света, Европа и Америка. Въпреки всичко Бжежински е оптимист за това, че разумът ще надделее над икономическите интереси, над кризата и над егоизма на една или друга държава. В противен случай, смята Бжежински, нищо добро не ни чака. - Настоящата криза променя ли света? - Без съмнение. Ние живеем в един век, когато се променя нещо фундаментално. - В този век или през тази година? - За една година – не. Но през този век – Точно така. Важно е, че идва краят на продължилото 500-600 години Западно господство в света. Светът сега е политически буден. Повечето от човечеството не е ангажирано и не се интересува от политика до Френската революция, което пробужда политически фигури и националните чувства в Европа. След това обхваща почти целия свят. Това съзнание е много разнородно и все повече, все повече се ражда от фрустрация, от чувство на неудовлетвореност, несигурност, чувство на несправедливост. Тези негативни чувства са насочени основно към Запада, особено към Америка, която до голяма степен бе съвестта на света, но през последните десетилетия е обект на универсалната неприязън. Това е много опасно: ако сега Америка е загубила водеща роля в света, нито една държава не може да заеме нейното място. Когато работех в Белия дом, най-голямата заплаха бе разгръщане на ядрена война. Всеки ден сме имали това предвид. За 28 минути може да се развие криза, която за 6 часа да доведе до смъртта на 80-120 милиона души. - Да започнем с това . - За един ден! Сега не съществува такава заплаха. Но съществува несигурност относно стабилността на света, за разстановката на политическите сили, ролята на Запада. Голяма част от политически събудиляи се свят негативно оценява ролята на Запада. Колониализма, империализма, експлоатацията – са основните компоненти на преобладаващите в света исторически образи. – Този процес е от 60-те години. Деколонизацията се основава в голяма степен на отхвърлянето на Киплинг, на нарастващата неприязън към „белия човек“. Но разпространението на тази враждебност е ограничено, тъй като разположението на силите е в полза на Запада. Сега това се променя. Делът на Запада в световния БВП е значително намален. Смяна на културния и военен баланс. Ще доживеем ли до смяната на тези роли? - Военният баланс се променя бавно. Военният бюджет на Америка е по-голям от всички останали държави. – Колко време ще продължават да бъдат в състояние да си го позволят? – Превъзходството е огромно и ще продължи дълго време. Америка не е застрашена, няма вътрешни войни. В същото време САЩ са заплашени от малки войни, които са скъпи финансово и морално. Това отслабва Америка и променя на ситуацията. Това е развитие, исторически процес. - Как ще се случи? - Много зависи от това дали Обама ще успее да промени ролята на Америка в света, и дали ЕС ще продължи да се разширява и обединява или ще тръгне в обратната посока. Много зависи от това дали да се продължи със същата динамика възхищението от развитието на Китай. И дали Индия, Индонезия, Бразилия ще повторят китайското чудо. Това със сигурност не знам. Но всичко е възможно. Ние сме в началото на една нова ера. - Каква? - Аз не съм пророк. Аз се занимавам с това да предлагам сценарии и отговори на въпроса как в такава ситуация трябва да реагира Америка. - Как? - Аз одобрявам принципите на политиката на Обама. Ако той може да тласне Америка в един малко по-различна посока във вътрешната и външната политика, той ще разполага с капацитет, необходим за още няколко десетилетия, тя ще продължава да играе ключова роля в света. Но ако той не успее, промените ще влязат в ускорено темпо и те могат да бъдат наистина драматични. - За нас , разбира се, най-голям интерес има бъдещето на Европа. Ключът тук е въпросът за Русия. Неотдавна в интервю за „Rzeczpospolita“ Вие в един оптимистичен дух говорихте за промените, които се провеждат там. Чарлз Купчан (Charles Kupchan) открито призовава за Русия в НАТО. Това нормално ли е? - Що се отнася до Русия – аз съм оптимист, защото съм песимист по отношение на самата Русия. - Какво значи това? - Аз съм песимист по отношение на факта, че Русия може да постигне своите бивши имперски цели. В Русия няма такъв капацитет. Това става очевидно, когато се вгледате в икономически, демографски, научно- статистически данни, да не говорим геополитическата среда: на изток и на юг от Русия се появяват силни, пренаселени азиатски страни. Русия няма избор. Тя трябва да отиде на Запад. И в интерес на Запада е тя да отиде в тази посока. – За да влезе в НАТО? – Тук възниква въпросът: какво е по-важно – присъствието на Русия в НАТО, това е всъщност унищожаване на НАТО, или постепенното укрепване на отношенията между Русия и НАТО, което може да се укрепи без да се разваля.
Montesuma
на 18.08.2011 в 11:38:30 #7Кастро ,интересно четиво .От него разбрахме ,че многополюсния свят е довел до ВСВ. И до Първата .Любопитно кога ли при прокламираният нов многополюсен свят ще ни натресат третата световна.Ако с нещо пазеше Америка света бидейки супер сила и водеща малки и мръсни войни ,то е да няма световен конфликт.За ужас на всички комунисти ,либерали и революционери . Те и бяха поборниците на 1968 ,на анти военните движения,които бяха не само анти американски ,но и анти съветски ,защото СССР след 64 прие курс на пазене на мира . Бяха обаче твърдо Маоистки и про Китайски .Защото евреите много се надяват света да пропадне в нова война предизикана от китайците! Та сетих се за тези неща докато четох проекта за капитулация на Обама!
Ivan Костофф
на 18.08.2011 в 11:09:23 #6Основният проблем сега , пред който са изправени Съединените щати се крие във факта, че ние имаме прекалено много задължения и твърде малко ресурси, за да ги изпълним. Изрядната част на тези задължения, са свързани с концепцията за т. нар. глобално лидерство на Америка. Изглежда, че е дошло време сериозно да се преразгледа тази концепция и идеите, които произтичат от нея. Малко американци са забелязали, но историята е навлязла в нова ера. „Периодът на еднополярност“, който започна през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз, приключи. Сега да се опише Америка като „единствената свръхсила в света“, няма повече смисъл, отколкото General Motors да продължава да говори за себе си като за номер 1 сред производителите на автомобили в света. Предприятията, в чийто врат дишат конкуренти не бива да се увличат по носталгия. По аналогичен начин сега да се нарича Обама „най-могъщият човек в света“, е все едно да се кланяш пред Елизабет II като пред „Кралицата на Великобритания, Ирландия и британските доминиони отвъд моретата“. Това, разбира се, е красива титла, но с реалната власт, тя няма нищо общо. Новият световен ред бързо се развива. САЩ в него, няма съмнение, остават основен играч, но освен тях има и други сили. Преди всичко става дума за Китай, но с Русия, Индия, Турция, Япония, Южна Корея и Бразилия също трябва да се съобразяват. Има затъналата в домашни проблеми Европа воля и пари, за да играе при равни условия с тези държави, засега не е ясно. Да възпрепятства тази геополитическа трансформация Вашингтон не може. Нашите политици могат да продължават да твърдят, че САЩ е уникална и ще е завинаги „страната с най-висок AAA- рейтинг“, но твърденията им не са нищо повече от думите на крал Кнут, който е заповядал на вълните да се върнат обратно. В действителност, колкото повече се ръководим от фантазии за всемогъществото на Америка, например, в склонността да се включваме в съмнителни войни в далечни земи – толкова повече ще ускорим този процес, докато накрая относителният упадък не се превърне в абсолютен. Сега американците не трябва да се изхвърлят, а да пестят сили. Има много неща, които САЩ могат и трябва да направят , за да се гарантира, че новият многополюсен свят повече или по-малко ще е спокойно и поносимо място. Това съответства на интересите на американския народ. Мулти-полярностите винаги са свързани с допълнителна сложност. Преди малко повече от един век един многополюсен световен ред доведе до Втората световна война, последвана от първата Голямата депресия, а след това друга световна война, по-страшна от първата. Ключовата стратегическа задача на нашето време е да се избегне повтаряне тези бедствия. Ако ние продължаваме да хвърляме стотици милиарди за безплодни опити да умиротворим Афганистан, това не ни помага да я решим. Много по-полезно (макар и не по-лесно) е предприемем следните действия: • Да се ​​обсъди „рамка“, която ще ограничи правомощията на великите сили – включително и нашите собствени правомощия – в 21-ви век. В частност, ние говорим за ограниченията за употребата на сила. • Създаване на правила, които ще регулират борбата за изчерпващите се природни ресурси. • Намаляване на оръжията и ограничаване на търговията с оръжие, да направим по-малко достъпни военните технологии, което позволява да се продължават избухналите войни. • Да фокусираме усилията на дипломацията в размирните точки, събитията в които могат да доведат до сблъсък на великите сили. В списъка на точките влизат наред с другите Тайван, Кашмир, 38-ми паралел на Корея, и, разбира се, палестинските територии. За съжаление, сега няма причина да мислим, че у някой във Вашингтон има достатъчно въображение, за да започне решаването на тези проблеми. Цялата енергия и внимание на администрацията на Обама се концентрират върху кризите – по-специално, много енергия отнемат войните и опита да отговорят на обратите на Арабската пролет. Републиканците, от своя страна, изглежда смятат, че основната им задача е тъпчат пари в търбуха на военно-промишления комплекс. Вашингтон , съдейки по всичко, се превърна в интелектуална мъртва зона по бюджетните въпроси и по въпросите на обществената политика. Следва да се отчете един важен момент. Ако Вашингтон все пак помогне да се роди новияред, резултат ще бъде освобождаване от бремето, което САЩ носят от 1941 г. и което от дълго време е твърде тежко за тях. Въпреки че положителните ефекти от това вероятно ще се усетят не веднага, с течение на времето те могат да бъдат значителни. Облекчаването на нашето бреме (по-малко войни и намаляването на разходите на Пентагона) наистина може да ни помогне да поставим собствената си къща в ред – това е, както са разбрали почти всички във Вашингтон, което трябва да направим сега.
countach
на 18.08.2011 в 11:07:48 #5господин вене венев с кинезио лентата... регистрара ви е в щатите, а там ужават оплаквания за спам. съветвам ви да спрете с ламерската си кампания преди да останете без сайт и домайн...
Ivan Костофф
на 18.08.2011 в 11:07:39 #4Ако след всичко това изпитвате стрес и страх да загубите работата си в корпорацията, имам за вас пет добри съвети за това как да оцелеете достойно в кризата. 1. Бъдете готови за консултанти и одит От документални филми „Би-би-си“ вие знаете, че по време на суша най-добре живеят лешоядите. И най-вероятно не бихте се изненадали, когато при вас в приемната поставят своите Samsonite алфа-самците от McKinsey. Те ще бъдат много мили и когато за първи път поставят ръка на рамото ви, вие дори няма и да си помислите, че след три месеца те ще ви изхвърлят от работното място. И заедно с вас още 10% от вашите излишни приятели. Хората ще поплачат, компанията, избавила се от излишния товар, ще продължи да работи, а бойците от McKinsey? Те ще ви запишат в такъв чудесен доклад, с който след това наистина ще се гордеете. И когато вие станете голям бос, също ще поканите тези хора в своята компания. 2. Повишете цените Ако консултантите са си тръгнали и все още има ток за компютъра изпреварете конкурентите и увеличете цените. Не забравяйте, в кризата намаляват цените само губещите, компаниите с характер не бързат, а най-добрите, като ЧЕЗ, никога не бързат, нали знаете. От една страна, вие така ще изненадате пазара, а от друга – ще получите на стоките си етикета „лукс“. А това е единственото нещо, което може да се продава в условията на криза. 3. Обиколете бюрократите Ако все пак сте загубили работата си, почукайте на вратата на най-близкото министерството. И след 20 години безумно съкращение, места за персонал все още има достатъчно, и всяка година те стават с 50 хил. повече. Не се отказвайте от идеята да станете чиновник заради ниската заплата и скромната служебна Skoda Felicia. Вашите бивши колеги в частната сфера ще бъдат първите, които се хвалят, че те нямат проблем да плащат ипотеката на къщата, а на вас не ви стигат пари и за парче хляб. Нека минат пет години. Вашите колеги все още плащат ипотеката за дървената къща в Libezni, а вие вече ще имате три тихо приватизирани огромни апартамента на улица Парижка и някое парче земя, макар и не в центъра на Прага, където случайно скоро ще започне да се изгражда хипермаркет. Нашето правителство е загрижено за верните си хора, независимо от кризата. И така трябва да бъде. 4. Посветете се на будизъм или друга религия Публичната администрация не е за вас? Успокойте нервите си в някоя секта. Не че това ще ви помогне духовно, но мога да ви уверя, че у вашия гуру free cash flow (свободен паричен поток), ще бъде определено по-добър от този на вашата компания, а той ще има по-добър усет за маркетинг и силата да убеждава. Може би ще имате какво да научите. 5. Просто се повозете Ако нищо не ви харесва, остава адреналинът. Седнете във вашата служебна „лимузина“ и летете като куршум по пътя D1 и покажете на всеки какво друго може вашият TDI. И ако някой идиот някъде се опита да ви задържа, дайте воля на вашите хормони и му прочетете лекция. Днес всички така правят, а не може всички да грешат!
Ачката
на 18.08.2011 в 11:06:26 #3Монтесума, всички американски президенти след Кенеди са кукли на конци.
Ivan Костофф
на 18.08.2011 в 11:06:06 #2Ние живеем в едно доста нервно време. Това е очевидно и в някога мирния свят на „белите якички“ и в нажежените open spacе. Вижте сами. Вие висите в офиса си и изглежда, че всичко е наред. След това за миг отивате в тоалетната, а когато отново се върнете, на eBay продават Гърция, а Португалия се добавя като бонус, ако сделката се извърши бързо. И дори не успявате да кажете „Доминик Строс-Кан,“ докато някои хора от Брюксел, които никога не сте виждали и не сте избирали, изливат в тази работа спестяванията на вашата държава, предназначени за три поколения. Колапсът на Атина по този начин предполагаемо ще бъде отложен до петък, а финансовите пазари ще могат да си починат цял един час, което, разбира се, ви прави наистина спокоен. Но една минута по-късно еуфорията си заминава, а с нея, за съжаление, и стотиците милиарди, с които е трябвало да живеят внуците ви. От Съединените Щати на Америка идват противоречиви съобщения: Администрацията на Обама не успява да продаде Статуята на свободата. Тя трябва да се претопи в Шанхай и властите за сметка на това желязо ще финансират още три часа престой на войските си в Афганистан. Но китайците, за съжаление, в последната минута са размислили и благодарение на тях евро-американската цивилизация е в затруднение. В такава ситуация по силата на печално стечение на обстоятелствата доларът се срина, а именно в долари сте държали всичките си пари, които не са били в евро, което се срина преди обяд. Както казах, времето е малко нервно, а ние, мениджърите, нервничим заедно с него.
Montesuma
на 18.08.2011 в 10:28:59 #1Е това да сравниш щатите с Гърция.Трябва да со бая марионетка на Сорос ,че дотам да стигнеш .Удивително колко непознава американската система този човек .Някой го нарекоха новия Горбачов. Но той е по скоро Буратино!