Паметта на Свети Димитър Миpоточец чества днес православната църква, отбелязва Православие БГ. Той живее в трети век, в епохата на последните люти гонения на римските императори против изповядващите христовата вяра.

В иконографията заедно с други светци-войни, свети Димитрий е представен като един от конниците на апокалипсиса. На червен кон, с копието си убива злото.

В много български икони оръжието му пронизва Василий II българоубиец. В гръцката иконография пък често жертвата е българския цар Калоян. За да се избягват националистични тълкувания, Православната църква учи, че св. Димитър погубва антихриста.

Светецът е свързан и с историята на нашия народ, тъй като през 1185 г. в Търново в храма на Чудотвореца, в деня на неговата мъченическа смърт братята Петър и Асен вдигат въстание и освобождават народа си от двувековното византийско иго. С това въстание са положени основите на нова силна България.

Под купола на храма "Св. Димитър" българите започват борбата си за независимост и успяват, благодарение благословията на светеца.

Още от детство Димитър е закърмен с христовите истини, благодарение на които той придобива прекрасни добродетели. След смъртта на баща му, който е управител на Солун, императорът узнал за способностите на младежа, го назначава на негово място. Заради своята мъдрост Димитър е приет с радост от своите съграждани, въпреки младостта си.

По това време започва гонение против християните и от него се изисква да ги преследва и предава на мъчения. Вместо да изпълни императорската заповед, младият управител изповядва, че е християнин, след което увещава солуняни да се отрекат от езическите заблуди и да се обърнат към светлината на живота - Христос.

Мнозина езичници приемат Христовото благовестие, благодарение на Димитpиевата проповед, а по-късно и на неговия подвиг за Христа. Призован да отговаря за неизпълнение на императорската заповед, той застава дръзновено пред императора и изповядва смело вярата си в Бога. Хвърлен в тъмница, след няколко дни доблестният християнин е прободен с копие на 26 октомври 306 г.

Няколко години след мъченическата му смърт гоненията срещу християните престават. На гроба на св. Димитър вярващите издигат храм, където стават чудеса. Един богат човек на име Леонтий получава изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност дарява пари за разширяване на храма.

При преустройството му са открити нетленните мощи на христовия мъченик, от които потича св. миро, откъдето идва прозвището му Миpоточиви. И днес в Солун съществува величествен храм, посветен на св. Димитър - покровител на града.

В него се пазят нетленните му мощи. Почитта към св.великомъченик Димитрий Солунски е разпространена широко на Балканите. Особено почитан е в Света гора. В манастирите Ватопед Панталеймоновски и Ксеновски се пазят също частици от мощите му.