Националният исторически музей получи 10 000 изключително ценни паметници на културата. Те са конфискувани в полза на държавата от Софийска градска прокуратура през 2004 г. от група дилъри.

Историческите ценности са от всички времена и епохи - от праисторията до ХХ век включително, посочват от НИМ.

От музея изтъкват и най-ценните от тях, сред които част от колективна находка от 10 цели и 12 фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник". Това е втората известна засега колективна находка от тези редки български средновековни монети.

НИМ получава и общо 154 сребърни средновековни монети от ХІV век, открити в  село Тишевица, Врачанско. От тях 93 са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове, а 61 са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман - Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита досега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман - Асен, сечени в Северозападна България.

Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г., беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както е записано в закона, уточняват от НИМ, определяйки монетите за съкровище с национално значение.

Историческият музей придобива и 47 сребърни монети на цар Иван Александър.

Сред находките, които ще бъдат изложени в НИМ, са и  печати на български средновековни царе. Като особено значими  и паметници с национално, но и световно значение се определят оловните печати (моливдовули) от епохата на Първото българско царство.

Това са моливдовул на княз Борис І, моливдовули на цар Симеон І, на цар Петър І,  оловна пластинка (отпечатък от матрица за моливдовули) на Георги чрънец и синкел български. Находките са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство, изтъкват от НИМ, подчертавайки, че тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима.

Състоянието на запазеност на тези описани 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро.

НИМ получава и колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. (две огърлици, колан, гривна и кания за нож) - произведения на Чипровската златарска школа. Тази находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите, отбелязват от Националния историческия музей.

НИМ се сдобива още с апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в.; апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в.; печат с надпис „Народен български печат горски - 1867 г.", както и орден „Св.Св.Кирил и Методий" - малко огърлие.

Паметниците се предоставят на НИМ със заповед на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков.