Държавни гардове и за бизнеса. Това предлагат от ГЕРБ и заместник-председателят на парламента Явор Хайтов от БДЦ. Между първо и второ четене на Закона за НСО народни представители вкарват предложения, които регламентират възможността охранителите от НСО да охраняват и частни лица.

Часове наред парламентарната комисия за контрол върху спецслужбите дебатира върху рамковия закон за националната сигурност и отложи от днешните дебати Закона за държавните гардове. Така или иначе законите за службите ще влязат за второ четене в пленарна зала наесен. Споровете около нормативната уредба за НСО в управляващите формации са за бюджета на службата, както и за ограничаване на кръга от охранявани лица.

Оказва се обаче, че от управляващата партия и БДЦ явно са решили, че трябва да се „узакони" сега действащото положение - гардовете да охраняват и лица, извън определения им кръг.

Охрана по закона получават президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, вицепрезидентът, председателят и членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, министрите, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, омбудсманът, кметът на столицата.

Предложенията на БДЦ и ГЕРБ са идентични, като резултатът от тях е без разлика - разширява се кръгът на охраняваните лица. Явор Хайтов предлага да се даде възможност на гардовете да охраняват и „други лица, застрашени във връзка с националната сигурност, икономическата и финансова стабилност".

Текстът, предложен от депутатите от ГЕРБ Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев, посочва, че служителите на НСО могат да охраняват и „други лица, свързани с националната сигурност, икономическата и финансова стабилност на държавата".

Както и досега специална комисия ще преценява степента на застрашеност на ВИП-овете и застрашените бизнесмени. В комисията влизат шефът на НСО, председателят на ДАНС, както и главният секретар на МВР. При нужда в нея могат да се включат и представители на ръководството на „Военно разузнаване" и Национална служба „Разузнаване". Комисията ще преценява за колко време държавните гардове ще трябва да се грижат за сигурността на застрашените лица.

Припомняме, след преобразуване на комунистическото УБО в НСО в зората на прехода охранителите работят без закон. В първия си мандат ГЕРБ се опитаха да гласуват закона за службата, но кабинетът „Борисов 1" подаде оставка и затова той отново влезе в дневния ред на законотворците при второто управление на ГЕРБ.

Разнобой относно предложенията има и в самата управляваща партия ГЕРБ. Част от депутатите са категорично против по този начин да се разширява кръгът на охраняваните лица от НСО. Ако пък ще има по-широк обхват, част от герберите настояват ясно и в закон да бъдат посочени ВИП-овете, които ще влизат в неговия обхват.

Критики към текста имат и от Патриотичния фронт, Реформаторския блок, БСП и „Атака".