България е известна като една от страните, най-богати на археологически паметници и културно-историческо наследство.
От него обаче повече от половината се изкопава от иманяри, които изнасят най-ценното в чужбина - уникални монети, сребърни и златни съдове, бронзови статуи, се казва в материал на Дарик радио.

Голяма част от археологическото наследство се унищожава при строителството на пътища и обекти, въпреки че в Закона за паметници на културата строителите са длъжни преди да копаят, най-напред да извикат археолозите.

Унищожени са цели културни пластове, като в продължение на години са нарушавани българските закони и Европейската конвенция за защита на археологическото наследство. Вече е невъзможно дори да се разбере какво е разрушено или останало под дебелия слой бетон и асфалт, каква стойност има унищоженото, и как то би променило учебниците по история на България.

Над 30 археологически обекта са изчезнали от картата на България само за последните няколко години. Няколко е заличило от археологическата карта строителството на автомагистрала "Тракия", други няколко - прокарването на газопроводи на "Булгаргаз", а една доста голяма група са пропаднали в Мини "Марица изток". Сред  тях има уникални не само за българската история.

Преди няколко десетилетия е ликвидирана част от Форума на античния град в Пловдив, премахнати са археологическите разкопки на Димитър Цончев на Джендем тепе,  сред които основите на една от най-древните християнски базилики. Всичко е залято с бетон. В края на 90-те години бизнесмен взривява праисторическо светилище в Стария град, за да оформи терен за строителството на хотел. Също преди години е унищожена и римска баня с уникален хипокауст - система за подово отопление.

Припомняме, че под шапката на Изпълнителна агенция "Пътища" при строителството на автомагистрала "Марица" булдозери заринаха основна част от току-що разкритото най-старо ямно светилище в Европа в местността Дана Бунар до гр. Любимец, за което news.bg писа. Уникалният обект свидетелства за праисторическа култура по нашите земи отпреди 7400 г.

Този път Министърът на културата Стефан Данаилов предприе светкавични действия, сезирани са министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов, главният прокурор Борис Велчев и изпълнителният директор на Агенция "Пътища" Веселин Георгиев. Хасковската окръжна прокуратура е образувала следствено дело.

Националният археологически музей в София започна съставянето на черен списък на унищожените археологически обекти. Най-големият разрушител на старини се оказват Мини "Марица изток", на чиято съвест по този списък тежат затрупаните 17 археологически обекта.

Строителите на автомагистрала "Тракия" булдозери и фадроми отнасят нискоселищна могила и половината светилища от бронзовата епоха на 8-ия километър след Пловдив. По-нататък строителите вадят камъни от надгробни могили край Чирпан, а южно от Карнобат миналото лято разрушават две трети от тракийско селище от II-то хилядолетие преди новата ера.

Много са заличените от археологическата карта ценни обекти из цялата страна. При строеж на паркинги северозападно от Любимец, например, са сринати средновековно селище и некропол към него, а над града в района на Курткале е взривена стена на средновековна крепост.

Напълно разрушена при също такова пътно строителство е могилата Коджа Дермен до Шумен, епонимен паметник на къснохалколитна култура. Дори част от гробовете на Варненския халколитен некропол, прочут в целия свят с най-старото злато на планетата, не са подминати от унищожение при строителни и селскостопански работи.

Според Наказателния кодекс разрушаването на паметници на културата е престъпление, за което се предвижда от 3 до 7 години затвор и конфискация. Досега обаче осъдени няма.

Археолозите сами си търсят спонсори за разкопки, отпусканите за реставрация 450 хил. лв. годишно, разпределени на 38-те хил. обекта в България, прави по 6 лв. на всеки паметник.

Вярно е, че държавата е бедна, но е още по-вярно, че липсва политика за опазване на културно-историческото си наследство. Все пак, първото раздвижване в тази посока се забелязва - възстановен е секторът за трафик на антики в ГДБОП, а прокуратурата подхвана разрушаването на светилището в Любимец.

Директорът на Археологическият институт към БАН Васил Николов обаче отбелязва, че държавата все още позволява нейни органи да разрушават археологическото наследство на България. Списъкът с унищожени обекти вече е даден на главния прокурор Борис Велчев и прокуратурата проверява извършените престъпления.