„Други гласове, други стаи" излиза на бял свят, когато Капоти е едва на 23 години, но това не му попречва да се превърне в критерий за художествена литература от средата на миналия век.

В този полуавтобиографичен роман тринайсетгодишният Джоуел Нокс напуска Ню Орлиънс след смъртта на майка си и е изпратен да живее при баща си, който го е изоставил веднага след неговото раждане.

Но когато момчето пристига в рушащата се къща в провинциална Алабама, от баща му няма и следа. Вместо това Джоуел е принуден да общува с намусената си мащеха, с ексцентричния си братовчед и с непокорната малка Айдабел, която не след дълго дава на принудения бързо да съзрее Джоуел обичта и одобрението, от които той така се нуждае.

Романът е подхранван от страха на младия Капоти от обкръжаващия го свят, но темите за дебнещите надежди и изгубената невинност са омекотени от неповторимо описаните дребни ежедневни радости и от цветистия език.

Из Други гласове, други стаи

И така, за да стигне до Нун Сити, случайният пътник трябва да се оправя, както може, защото дотам не вървят автобуси и влакове - единственият транспорт до този град е камионът на компанията „Шубъри Търпентайн", който превозва поща и доставки от съседния град Пара- дайс Чапъл шест дни в седмицата: понякога шофьорът на камиона, Сам Радклиф, качва някого при себе си. Но независимо от средството за придвижване, пътуването е тежко - разораните пътища могат доста бързо да раздрънкат дори и чисто нова кола, а стопаджиите остават с неприятни спомени. Освен това околността е пуста.

В блатистите падини, където цветята на тигровия крем достигат големината на човешки глави, светлозелени дънери блестят под тъмната вода на тресавищата като трупове на удавници. Нерядко единствените движения в пейзажа са зимният дим, който се вие от комина на някоя окаяна фермерска къщурка, или премръзнала птица с вцепенени криле и настръхнал поглед, която тихо кръжи над черните опустели борови гори.

Два пътя пресичат тези места, за да достигнат Нун Сити - единият от север, другият от юг.