Жена на 47 години, с висше педагогическо образование и 22 години професионален стаж, на постоянен трудов договор.
Това е профилът на българския прогимназиален учител, очертал се в международното изследване за преподаване и учене TALIS, представено от просветното ведомство.

В България изследването е било проведено в периода март-април 2013 г., а в него са се включили 2975 учители от 197 училища и директорите им. Изследването TALIS е международно и включва страни от няколко континента - най-вече европейски, но и такива от Южна Америка и Азия.

Преобладаващо учителите в прогимназиалния етап в България са между 40 и 59 години, като в сравнение с предишния период на изследване (2008 година) средната възраст расте. За сравнение с останалите държави, България определено е със застаряващи преподаватели - в останалите страни преобладаващата възраст на прогимназиалния учител е 30 - 39 години.

40% от учителите споделят, че закъснението на учениците за часовете пречи най-много на работата им. Други фактори, които затормозяват сериозно климата в училище и пречат на работния процес, са системните бягства от час, както и агресията между учениците и спрямо преподавателите. Подобни са показателите и на останалите страни, участвали в проучването.

Като цяло българските учители са удовлетворени от работата си. Въпреки това обаче преобладава мнението, че не е висока положителната обществена нагласа към учителската професия. Едва 20% от преподавателите са заявили, че  обществото има положително отношение към професията им.

По темата за професионалното развитие, учителите изразяват предпочитания най-вече по отношение на квалификационните курсове, а като необходимо им, те посочват усвояване на умения за използване на информационните технологии в училище и квалификации за преподаване на ученици със специални образователни потребности.

Политиката на МОН във връзка с квалификацията на педагогическите специалисти и кариерното им развитие върви в добра посока, съизмерима с политиките на другите европейски държави, обобщи зам.-министър Ваня Кастрева. В тази връзка тя напомни приетата стратегия за развитието на учителите. Кастрева изрази надежда, че това ще доведе и до подобряване на качеството на средното образование.

По актуалната тема за изтичането на публични средства чрез фиктивното записване на ученици зам.-министър Ваня Кастрева посочи, че пет сигнала за "мъртви души" е получило Министерството на образованието и науката, след като е дало възможност чрез линк граждани да сигнализират за наличие на нередности.

Кастрева поясни, че сигналите са били насочени към регионалните инспекторати, които са извършили проверки. Сред сигналите за нередности попадат училища в София и Пазарджик. Има предложения за административни наказания на директорите, в чиито училища са констатирани нарушенията.

Припомняме, миналата седмица министър Тодор Танев изказа идеята на МОН да се криминализира записването на „мъртви души" в училище. Според очакванията на ведомството при строг контрол ще се реализира резерв от 20 милиона лева.

В момента Наказателният кодекс атакува този род нарушения чрез два члена - за създаване на документ за невярно съдържание и за злоупотреба с публични финанси. "Екипът на МОН има своите възможности, за да може да потърси не само административна, но и наказателна отговорност, заедно със специализираните институции за това", увери Кастрева.
След откриването на новата учебна година, екипът на Просветното министерство ще покани работна група от МВР, за да развият тази тема.

Във връзка с принципа "парите следват ученика", стана ясно, че над 500 ученици (предимно в самостоятелна и вечерна форма на обучение) са подадени като "трайно непосещаващи училище".

В МОН са убедени, че трябва да се предприемат всички стъпки, за да не се допуска изтичането на публични средства чрез порочна практика.