Около 20 % от българите са преживявали някое от честите психични разстройства. В тази група влизат тревожни разстройства, разстройства на настроението, както и такива, свързани със злоупотреба на алкохол и наркотици. Данните са от първото изследване от този род у нас, проведено през 2003-2007 година.

Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) стартира проект по Програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве" с участието на Норвежкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство. Целта е да се подобрят грижите за психичното здраве на хората. След година и половина, когато проектът трябва да приключи, се очаква да постъпят нови, още по-актуални данни за психичното здраве на българина.

Правителството „Орешарски" е приело програма за суицидна превенция, която НЦОЗА разработва вече 4-5 години и предлага на всяко правителство. Според представителите на центъра програмата е много важна, тъй като в България реално не се прави нищо за предотвратяване на самоубийствата. Въпреки това оттогава досега за тази програма не е отпуснат нито един лев, стана ясно от изявлението на директора на центъра доц. Христо Хинков.

Настоящият проект е на стойност 1 млн. евро, безвъзмездни средства. Според представителите на НЦОЗА общопрактикуващите лекари са ключова група за превенция на самоубийствата, тъй като именно те са най-близо до населението.

Проектът има пет компонента. Първият е свързан с подобряване на информационните потоци, свързани с опитите за самоубийство. До момента информацията за опити и самоубийства са се извършвали чрез хартиен носител, което е отнемало време и следователно забавяло действията на специалистите. Идеята е Регионалните здравни инспекции (РЗИ) в страната вече да изпращат по електронен път информацията за самоубийствата до НЦОЗА, за да може специалистите да действат своевременно.

Другият компонент е свързан с обучението на общопрактикуващи лекари. Общо 2000 души в рамките на година трябва да се обучат да откриват симптомите на психични заболявания в ранен стадий.

Когато начеваща депресия се лекува адекватно и навреме, няма да се стигне до фаза на суицидни действия", коментира д-р Хинков. Основната част от обученията на специалистите ще се провежда в дистанционна форма. За целта ще бъде разработена онлайн платформа, поради факта, че общопрактикуващите лекари са твърде заети. Единствено крайната фаза на обучението ще се реализира на 3-дневни семинари.

Селектирането на специалистите ще се случва първоначално в районите, където е отчетен най-висок процент на самоубийства - Югозападен, Северен централен и Южен централен район. Въпреки това, платформата за обучение ще може да се ползва в бъдеще и от лекари в другите райони.

Третият компонент на проекта предвижда обучение на подрастващи в училищата. Идеята е да се изясни какво представлява агресията и как тя може да премине към автоагресия.

Важен момент е и епидемиологичното изследване за разпространението на честите психични разстройства сред хората у нас. От една страна резултатите ще дадат актуална информация и ще бъдат съпоставени с данните от 2003-2007 г., но и ще създаде по-добра основа за планиране на психично-здравните услуги според нуждите на населението.

Последният компонент е пиар кампания.

Философията на проекта е в унисон с европейската политика и с плана за действия за психичното здраве, разработван от Световната здравна организация (СЗО). Това увери доц. Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО на България. По думите му, превенцията и ранните действия са ключови за недопускане на по-сериозни последствия като например отсъствие от работа.

Голямата част от хората се опитват да се справят със симптомите по свой си начин. Мъжете злоупотребяват с алкохол и стават резки в действията си, жените - посягат към прекомерната употреба на медикаменти. Последствията са тежки, дори стигат до опити за самоубийства.

От НЦОЗА дадоха пример за борбата със самоубийствата с Ирландия. Там има действащ борд, занимаващ се специално със суицидна превенция, а за тази дейност се отделят 3,5 млн. евро годишно.