Проектът „Идеален национален модел" за отнемане на незаконно придобитото имущество беше представен на кръгла маса, посветена на европейските перспективи за борба с тежката престъпност.

Искат утежняване на Закона за гражданската конфискация
Още...

„Идеален", защото е съвкупност от всички добри практики по този въпрос.

Асоциация „Прозрачност без граници" представи на пресконференция инициативата, която е част от проект „Отнемане на незаконно придобито имущество в Европа - повишаване на прозрачността, отчетността и ефективността" с финансовата подкрепа на Европейската комисия. Кръглата маса се провежда след обсъждане на темата, провело се в Брюксел с участието на ЕК, депутати от Европейския парламент, експерти и неправителствения сектор.

Бившият правосъден министър Диана Ковачева представи модела, който схематично може да се изобрази като храм. „Темата за отнемането на имуществото е един от най-ефективните начини за борба с тежката престъпност, с организираната престъпност, с корупцията, защото всяка една от тези дейности е свързана с желанието за печалба", коментира тя.

Законодателство в посока на отнемане на такова имущество възстановява социалната справедливост и по-важното - доверието на хората в институциите, според Ковачева, особено когато доверието спада и то не само у нас.

Тъй като тежките престъпления като трафик на хора, наркотици, организирана престъпност, надхвърлят границите на държавата, те се превръщат в проблем за целия ЕС. За да се справим с това, са нужни транснационални мерки.

В хода на изследването е установено, че в 27 (от общо 28 държави-членки на ЕС) има установен модел за конфискация на незаконно придобито имущество. Всички вариации обаче имат сходни затруднения при проследяване, обезпечаването и управлението на имуществото.

В изследването българските представители на „Прозрачност без граници" са работили в партньорство с румънските и италианските си колеги. Българският модел е свързан с отнемане на имущество с незаконен произход, като конфискацията става от граждански съд, без да е нужна осъдителна присъда.

„Това гарантира бързо отнемане на имущество, чийто произход не може да бъде доказан", посочи Ковачева.

В Италия законодателството е насочено към мафията. Там дори била въведена практика върху отнетото да се лепят плакати с надпис „отнето от мафията в полза на държавата".

„Нужна е конфискацията/отнемането както на престъпното, така и на незаконно придобитото имущество", убеден е бившият министър на правосъдието. Ковачева е категорична, че са нужни европейски стандарти, защото в съвременния глобален свят трябва да имаме бързи механизми за реакция, за да преследваме не лицето, а имуществото, без значение в коя държава се намира.

В основата на идеалния модел е поставена защитата на човешките права. Този стандарт е задължителен, защото правата ни може сериозно да бъдат накърнени в процеса по отнемане на имуществото. Става въпрос за ефективна защита, справедлив процес, право на обжалване, поясни Ковачева.

Първият стълб на храма, който бившият правосъден министър построи, е свързан с наличието на институционално укрепени национални органи, които да имат правомощия по установяване, отнемане и управление на имуществото. Нужни са обаче правни гаранции за прозрачност и отчетност на органите и процедурите по отнемането.

Следващият стълб представя механизмите за контрол върху дейността на органите по отнемане - те трябва да са независими с добра репутация и да подлежат на институционален и граждански контрол, а и на съдебен.

Конфискацията не може да става от административни органи, а въз основа на съдебно решение, подчерта Ковачева. От друга страна има необходимост от адекватни механизми за управление на имуществото в обществен интерес. В края на процеса гражданите трябва да са удовлетворени от модела на управление на вече отнетото имущество.

Изисква се висока информираност на хората, за да бъдат сигурни в прозрачността.

Не на последно място, тя изтъкна нуждата от общи стандарти за междуинституционално и междудържавно сътрудничество на ниво ЕС.