Започва нов етап по отношение на общественото съзнание, отчита Галъп на база последното си проучване, проведено между 31 октомври и 7 ноември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна.

Наблюдава се повишаване на обществената тревожност. Новите форми на протести от края на октомври насам явно са оказали своето влияние. Нужно е, обаче, да се проверят и данните от декември, за да се установи дали става дума за устойчива тенденция, коментират социолозите.

Традиционният въпрос накъде върви България пък показва, че вече повече от 70% от българите са песимистично настроени. Ако в идния месец, това се окаже тенденция, ще бъдем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам, коментират от Галъп.

Почти безпрецедентна е ситуацията и при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%.
Допълнително се „отваря ножицата" и при правителството, където съотношението доверие - недоверие изглежда вече като 26 срещу 65%.

Сходни процеси се наблюдават и по отношение на доверието в голяма част от политическите личности - от различни политически сили, но най-вече от средите на управляващите. Взаимните атаки между лагерите в политическия елит водят до ниско доверие в основни институции, а в същото време поставят на риск и популярността на целия политически елит.

Студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите. Около 40 на сто пък са против. И тук сработва вече обичайната картина, в която хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС, са в по-голяма степен привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер.
Бяха тествани поредица положителни и отрицателни твърдения по отношение на окупацията. Макар да имат резерви към действията на студентите, българите в по-значимата си част смятат исканията им за справедливи.

Докато през октомври за и против падането на кабинета „Орешарски" са били паритет - по 41 процента, сега вече 48 на сто смятат, че кабинетът трябва да си отиде срещу 37 процента, които искат той да остане.

На въпрос „Според Вас необходими ли са предсрочни парламентарни избори" процентите вече са изравнени, като 42% считат, че такива трябва да има, като точно толкова са и респондентите, които отговарят негативно. Тенденцията тук е в полза на предсрочни избори, като от септември насам този процент е нараствал с 9 пункта, а онези, които смятат, че изборите не трябва да има намаляват.

Покачва се и процентът на онези от респондентите, които смятат, че протестите трябва да продължат. 44% вече са на това мнение, а 41% на обратното. В това отношение позицията „за" протеста повежда на позицията „против", спрямо октомври, когато ситуацията е била 46% срещу 38% в полза на това протестите да спрат.
Интересен е обаче отговорът на въпроса „Вие лично бихте ли участвали в протест срещу правителството". Едва 25% отвръщат положително, а цели 66% отговарят, че не биха се включили.

Обявяване на дата за избори без съмнение ще свали напрежението, но от „Галъп" не очакват това да се случи. Управляващите по-скоро ще направят всичко по силите си, за да изкарат до евроизборите през май догодина, чрез които евентуално да се релегитимират. Тепърва обаче предстоят най-тежките месеци, които ще представляват и най-голямото им изпитание.

Евентуални социални протести значително биха влошили ситуацията, в която правителството се намира, тъй като именно тази тема е била техният „лайт мотив" и удар по него ще означава много, като в тази връзка може да се окаже, че протести от страна на КНСБ и КТ „Подкрепа" могат да се окажат много по-страшни от гражданските такива.

Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни, като данните сочат, че и двете партии вървят надолу спрямо октомври.
На въпрос за кого бихте гласували, ако сега има избори, БСП се подкрепя от 21,4 % срещу 22,3 през октомври, а ГЕРБ от 18,1 при 19,2 през предишния месец.

Въпреки преднината от 3% на БСП социолозите коментират, че на практика тази разлика попада в рамките на статистическата грешка. „При два изправени един срещу друг лагера е нормално позициите да се затвърждават и ако утре има избори вероятно ще имаме оспорване на фотофиниш", прогнозира Първан Симеонов.

Във връзка с голямото мерене на митинги от събота от „Галъп" коментираха, че ваденето на жива сила показва по-скоро липсата на други аргументи. „Кой колко хора е успял да закара на площада не би следвало да е нещо, което ни интересува", категоричен бе Симеонов.

Постепенно расте разпознаваемостта на формацията на Николай Бареков. През този месец 1,6% заявяват, че биха гласували за нея в открит въпрос. Изрични въпроси обаче показват, че потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до една десета от избирателите, подобен е потенциалът и при Реформаторския блок.
През ноември в стандартния открит въпрос сумата от споменаванията на различните партии в блока е отново в познатите рамки от 6 - 7%. Тя, обаче, няма как да улови евентуално психологическо отражение на напускането на „Зелените". Вече повече от 2% пък назовават спонтанно името Реформаторски блок, което свидетелства за постепенно утвърждаване на новата формация.